ПАЗАРДЖИК. Във връзка със зачестяващите инциденти с деца и тийнейджъри, поговорихме с местни учители за това дали училището, семейството, институциите и обществото като цяло не сме длъжници на подрастващите. Прави ли се достатъчно, за да са подготвени за опасностите и трагедиите в живота? Настина ли знаят как да ги избягват и да се справят с тях?
- В българските училища се полагат немалко усилия в тази посока - смятат преподавателите. Не отричат обаче, че има и какво още да се желае.
- С правилата за движение децата започват да се запознават още в детската градина - обясняват те. -
Часовете по безопасност на движението продължават и в училище
За първокласниците са 8 часа годишно, а за тези от втори до осми клас - 6 часа годишно. Като брой не са малко, предвид това, че учебните седмици на децата в първи клас са 31, от втори до четвърти - 32, а от пети до осми - 34.
От часовете на класа на учениците от първи до осми клас има и шест, посветени на гражданската защита. Задължително два пъти в годината се провеждат и тренировъчни занятия, включително евакуация. Децата се учат да разпознават сигналите за различните природни бедствия, както и какво да правят при земетресение, наводнение и други катаклизми. Симулираме сме и пожар. Пожарникарите са пускали дори димки, за да се получи задимяване.
- Проблемът обаче е, че тези обучения са главно с говорене
- не крият учителите. - Липсва техническа възможност за практически занятия. Практиката определено не е достатъчна, макар да е доказано, че именно с нея децата учат по-лесно, а усвоените по този начин знания и умения остават за цял живот.
Помнят се най-вече отиграните уроци. Ако ги попитате, първите неща, които ще ви кажат, са, че при земетресение трябва да застанат под вратата, чина, масата. По възможност бързо да излязат на открито, далеч от сграда, която би могла да се срути. Защото всичко това вече са го правили, макар и симулативно. А не са само чели или слушали за него.
Практическите заниманият винаги са им най-интересни и най-въздействащи. Пораждат повече въпроси, дискусии, размисли и т. н. Включват се в тях с повече охота. Например, когато специалисти им разкриват вредите от наркотиците и
им покажат истинска марихуана, както и шокиращи филми по темата,
ефектът е по-голям, отколкото от обикновена лекция или беседа.
Родителите обаче също трябва да поемат отговорност - не спират да повтарят учителите. За пореден път те напомнят и че навици започват да се изграждат вкъщи и то от най-крехка детска възраст. Подчертават и ключовата роля на личния пример върху подрастващите, защото
близките са първите хора, на които едно дете подражава, и на които иска да прилича
- Родителите също трябва да учат децата си какви опасности има и как да се пазят. Да повтарят, да напомнят, да обясняват. Слагайки му обезопасителния колан в автомобила всеки път, ти го учиш на отговорност, показваш му, че собственият му живот и здраве зависи и от неговите действия, изграждаш важни навици, необходими за собствената му безопасност - казват преподавателите. И дават няколко нерадостни примери.
- Поспрете за половин час на улица с оживено движение и пребройте в колко от преминаващите коли децата са с предпазни колани. Едва ли ще са повече в една от десет. А в колко возила ще видите малки деца седят на предната седалка?!
Факт е, че самите родители нарушават много често правилата. Че собственото им поведение не е безопасно. Дори докарвайки сутрин децата си на училище, някои ги свалят от автомобилите и
ги прехвърлят през предпазните огради, вместо да ги заведат до близката пешеходна пътека
Да им обяснят, че трябва да минават само по нея, че това е важно, защо е важно, какво рискува човек, ако не го прави. Да пресекат няколко пъти заедно дори, докато децата свикнат.
Дали ако дете, което е прехвърляно сутрин след сутрин през предпазна ограда от собствените си родители, когато тръгне на училище само, ще търси пешеходна пътека или ще си прескача оградата, както и досега. Лесно ли е, според вас, да убедиш такова дете, че нещо, което мама и татко правят и не намират за нередно, всъщност не е правилно и че дори е опасно? А дали дете, което е свикнало да се вози в профучаваща със 120 километра в час кола, защото с толкова шофира баща му, ще проумее лесно, че тази скорост е убийствена?! - питат учителите.
Катя ФИЛИПОВА
