Песента извира от сърцата им...

БОШУЛЯ. И в делничен ден в центъра на селото се дочува песен. Носи се от пенсионерския клуб. А, това са жените от хора за автентичен фолклор. Репетират за празника на селото, обясняват ни минувачи.

Влизаме при хористките и виждаме познатото лице на диригентката на състава Гинка Вергиева-Балабанова, солистка на фолклорния ансамбъл „Пазарджик”. От дума на дума узнаваме, че този състав е създаден преди пет години. Наследник е на някогашния голям хор от 1956-а, създаден от учителката Минка Баракова и просъществувал до 1984-а. Но в селото винаги е имало фолклорни състави, казват с гордост жените.

Хористките идват с желание на сбирките. Даже има желаещи да се включат в хора - обяснява диригентката. Сякаш за да потвърди нейните думи, една от жените - Йорданка Венчева, разказва защо е част от хора. Песните, които изпълняваме, са наследени от нашите баби и майки. Пеели ги по празници и на нивата. Това е вродено в душите и сърцата ни. Идваме с радост на сбирките на хора. Чувстваме се заредени с добра, положителна енергия.

Според Йорданка Мечкова - председателка на местното читалище, за жените е

Очакват репетициите с нетърпение, често си организират развлечения, весело им е. Доволни са, че групата се представя много добре на всички фестивали и конкурси.

Виолета Вергиева споменава, че заниманията в хора не пречат на домашните им задължения. В семействата им ги разбират и подкрепят. Теодора Велчева пък признава, че пеенето извира от сърцето й. Това мога, това правя - казва простичко тя.

Радвам се, че нашият труд не отива напразно. Това показват нашите отличия, които печелим по фестивали и конкурси. Аз съм родопчанка, но се влюбих в песните на Тракия и ги пея с удоволствие. И изпълнявам с удоволствие автентичните песни на Бошуля. Това споделя София Мечкова.

Венка Улакова се похвали, че цяло село приема добре състава и го слуша с радост. На репетиция идва с внучето си, защото няма кой да го наглежда.

Тя е закърмена с песните на селото. Пее още от дете. Тогавашната библиотекарка Маргарита Венчева привличала децата не само с книжките, но и с песните, пиеските, танците. Преди нея в хора е пяла и майка й. Баба й знаела много песни. Тя е запомнила техните песни и ги е предала на групата. Записала ги е в тетрадка, за да не ги забравя, защото са многобройни.

Мария Чанева е дошла от полето, където берат ягоди за износ, за да се включи в репетицията. В самодейността е от 1976-а и не може без да пее. И днес, казва тя, преди да дойда на репетиция, пях на жените. Никой не я задължава, отвътре й идва. Като нея е и Велика Джунджева. Тя също идва от ягодите.

Четем името на Севда Стойкова върху една песнопойка. Научаваме, че още от дете била привлечена от народната песен. Мисълта да запазят местните песни за поколенията я е накарала да ги събира и заедно с диригентката Гинка Вергиева да ги издадат в песнопойка. Събрала е песни за още една книжка, защото времето минава, всичко се забравя. Затова идеята е това, което е било в Бошуля, да остане и след тях.

Това родно село - подчертава тя, ми е дало силата, енергията, гласа. Ако не беше селото и този състав, който ме зарежда с българското, аз нямаше да бъда същата и в ансамбъл “Пазарджик”. Тя иска да докаже за кой ли път на своите колежки, че много красота се крие в автентичния фолклор. Има намерение да обогати изявите на хора с местните традиции и обичаи. Те са изпети в народната песен. И иска хората да ги видят на живо.

Гинка не изразходва енергия, за да накара жените да идват на репетициите. Те сами си идват, и то с желание. Тя ги обича много, защото те са я научили да пее още когато била дете. Сега, когато печелят награди, жените й признават, че много я обичат.

Въпреки че е лято, хорът има много изяви - първо, на празника на селото на 15 август, преди това ги очаква фестивалът в Дорково на 3 август, на 17 август са в Сапарева баня, след това са в Радилово на празника на кешкека. И продължаваме по същия път през новия сезон към нови висоти - подчертава Гинка и се усмихва с дяволито пламъче в очите.