По-ниски добиви, но и по-ниски цени

В края на миналата седмица 80 процента от пшеницата в нашата област беше прибрана, съобщиха за "Знаме" от местния Съюз на производителите на зърнени и маслодайни култури - Пазарджик. Жътвата на ечемика и рапицата пък приключи малко по-рано. Какви са последните данни за добивите и цените и покриват ли се те с очакванията на земеделското министерство? Поговорихме за това с председателя на браншовата структура Александър Миндачкин.

- Според информацията, с която разполагаме, средният добив от ечемика тази година е 390 килограма от декар, от пшеницата - 375 килограма от декар, от рапицата - около 190 килограма от декар. За нашия регион добри са добиви, които надвишават 200 килограма от декар. Така че тазгодишната реколта от всички култури е малко под очакванията на производителите.

Заради повечето влага се надявахме като цяло да е по-добра. Но пък от прекомерното преовлажняване се появиха гъбни заболявания по насаждения. Трудната жътва също си каза думата. И при ечемика, и при пшеницата имаше доста полегнали посеви, в резултата на бурите и дъждовете. При жътвата тези декари дадоха загуби.

- Доста са ниски. Цената на хлебната пшеница в момента варира между 260 и 270 лева за тон, а миналата година беше 310-320 лева за тон. Цената на пивоварния ечемик сега е около 250-260 лева за тон, при 300 лева за тон през 2013-а, на фуражния ечемик - приблизително 240 лева за тон, при 290 лева за тон през 2013-а, на фуражната пшеница 250 лева за тон, при 280 лева за тон през 2013-а, а на рапицата - 600 лева за тон, при 650 лева за тон през 2013-а. Стопаните, които продават в момента, го правят на цени под себестойността на зърното.

- Със завишеното производство в световен мащаб, включително в Европа най-вече. Сред нас, производителите, обаче отново се прокраднаха подозренията за картелно споразумение между търговците на зърно у нас. Разбира се, тези подозрения са недоказуеми, но на тях навежда логиката.

Защото, първо, добивите са по-ниски от очакваните и второ, голяма част от пшеницата в Добруджа и в останалите части на Северна България още не е прибрана. Ожънатата пък е с лоши хлебопекарни качества. Пшеницата при нас, в Южна България, е с по-добри показатели, според лабораторните анализи. А при положение, че качествената хлебна пшеница не е много, би трябвало цената й да е по-висока, но поне засега не е.

- Надяваме се. Метеорологичните прогнози са за още превалявания в близките дни, което означава, че качеството на неприбраната все още пшеница ще се влоши допълнително. Нормална закономерност би било цената на качествената хлебна пшеница да тръгне нагоре следващата седмица - до десетина дни. Ще видим обаче дали ще стане така.

- Прогнозите за зърнената реколта на земеделското министерство и на самите производители се разминават не с малко. На какво се дължи това?
- Министерството на земеделието и храните даде прогноза за около 5 милиона тона пшеница, а, според Националната асоциация на зърнопроизводителите, в която членува и нашият съюз, тазгодишната реколта няма да надвиши 3 милиона и 800 хиляди - до 4 милиона тона.

Отдавам разминаването на методиката, по която се черпи и анализира събраната информация. Нашата идва от самите производители, така че добивите са абсолютно реални. Не съм запознат с методиката на земеделското министерство.

- В никакъв случай. В България се произвежда достатъчно пшеница. Нуждите на вътрешното потребление без съмнение ще бъдат задоволени. За хляб трябват около 2.2 милиона тона пшеница, които ще произведем със сигурност. Възможно е да пострада единствено износът, което също не е маловажно, тъй като той формира немалък процент от Брутния вътрешен продукт (БВП) и е важен за българската икономика като цяло.