В събота тя стана на сто години
БАТАК. От осем години баба Недялка Бояджиева лежи неподвижна на легло. Не вижда и не чува, но е общителна. И както казват тук, не си е изгубила акъла. Все иска нещо да работи. За нея се грижи дъщеря й Мария. Тя все разплита стари дрешки, а майката навива кълбенца.
Дочака с любопитство стотния си рожден ден, който беше на 19 юли. „Как можах да достигна до толкова далече в живота - пита се старицата. Цял живот бях без късмет. И майка ми Мария все това нареждаше: ”Как можах да те родя без късмет?”
От Коларовия род е. Дядо й Тодор Коларов бил някогашен кмет. Била единайстото дете в семейството. Баща й си отишъл рано от този свят. Недялка била на 20 години, когато грижата за семейството легнала на нейните рамене. Какво ли не е работила? Залесявала, строила пътя Пещера-Батак. Но все пак намерила време да завърши стопанско училище. Станала шивачка. Омъжила се, но мъжът й бил болнав. Рано го загубила. Загубила и три деца. Все събирали за къща, защото тяхната била почти порутена. И до днес живеят в нея. Когато вчера дъщеря й я попита, какво иска за рождения си ден, баба Недялка отговори: „Ключ за колиба. Колиба да е, но да знам, че си е мой дом”.
Въпреки недоимъка, изучила и двете си деца. Днес синът й Христо Бояджиев е професор във Висшето транспортно училище, а Мария е с висше икономическо образование.
Обичат я и деца, и внуци, и правнуци.
Празника посрещнаха в тесен семеен кръг. Дъщеря й опържи любимите й тиквички. Друго старицата не поиска. А от общината й поднесоха торта, поздравителен адрес и парична сума. Пожелаха й да не губи бодрия си дух и вярата си, въпреки беднотията. А рожденичката се помоли да са живи и здрави децата и Мария, която се грижи за нея от все сърце.
Дима БОЙЧЕВА
