ПАЗАРДЖИК. На 23 юли, сряда, от 18 часа в една от залите на художествената галерия „Станислав Доспевски” ще бъде открита изложбата „Сто години от рождението на художника Димитър Каменов”. За събитието се върна неговата дъщеря Антония Каменова, която живее в Италия от 27 години. Тя предостави живописни творби и монотипии на своя баща.
Вчера на чаша кафе се срещнахме и разговаряхме с нея.
- Тони, използваш стогодишнината на своя баща, за да покажеш негови творби от своята лична колекция.
- Така е. Искам да използвам тази годишнина, за да й посветя една изложба с произведения, които само аз притежавам. И да покажа на жителите на Пазарджик как е изглеждал градът в миналото. Защото това са пейзажи от Пазарджик. Мисля, че ще бъде много интересно за хората, които си спомнят такъв града и за тези, които не са виждали старите сгради и улици.
Татко е единственият художник, който е рисувал най-много Пазарджик.Той казваше: „Считам за свое откритие красотата на пазарджишкия пейзаж”. Ще ми бъде много приятно да представя тези произведения за всички, които се интересуват от изкуство, които помнят баща ми, неговите ученици, хората на културата. Дано да има интерес към изложбата на 23 юли, на неговата рождена дата.
- Това са доста картини. Вчера уредниците на галерията ги подреждаха и видях, че те заемат целия киносалон. Къде ги съхраняваш?
- Пазя ги тук. Имам и в Италия, но по-голямата част са в Пазарджик.
- Какви моменти от живота на баща си можеш да посочиш?
- Той е роден на 23 юли 1914 година в Ставерци, Плевенско. Завършва „Живопис” в художествената академия при проф. Борис Митов. През 1947-а става член на СБХ. Два пъти е бил секретар на групата на пазарджишките художници. Има над 12 самостоятелни изложби. Участва в национални, общи и други художествени изложби. Носител е на орден „Кирил и Методий”. Умира на 26 ноември 1991-а в Пазарджик.
- Какъв спомен пазиш за него?
- Това беше най-скромният човек, който съм срещала до този момент. Не следвам неговите съвети. Защото заради тази скромност той не можа да постигне, това, което можеше да постигне в живота. И остана в сянка. С тази дарба, която притежаваше, можеше да стигне надалеч. Защото живееше, за да рисува. В едно интервю на въпроса: ”Защо рисувате?, той отговаря: „ За да оправдая съществуването си, да покажа как виждам света и за да задоволя своя вътрешен порив”.
- Преди време ти направи дарение на галерия „Станислав Доспевски”. Сега смяташ ли да дариш нещо?
- Разбира се. Аз вече им казах, че и тази година ще направя дарение.
- Смяташ ли да предприемеш стъпки за откриване в Пазарджик на изложбен салон на името на Димитър Каменов?
- Мислила съм по този въпрос. Но все още не съм наясно как се постъпва при подобни случаи. Може би трябва да сепосъветвам със специалистите от художествената галерия. Ако събера средства, ще открия един малък салон, който да носи неговото име и да излагам негови творби.
Аз съм много благодарна на директора на галерията Леон Бабачев, който много ми помогна да осъществя това мое желание и да подредя творбите на баща си в изложба. Очарована съм от вниманието на хората от галерията. Чрез своите публикации в медиите, във Фейсбук те напомнят на хората за художниците, които са живели и творили тук. Това много ми харесва.
- С какво се занимаваш в Италия? Все още ли държиш дискотека?
- Да. Въпреки голямата криза, от години се занимавам с това. Докато преди пет години ти се похвалих, че всичко е много добре, сега казвам, че е много зле. Човек едва се задържа на повърхността. Не ми се говори за това, защото положението в Италия е отчайващо.
- Според тебе, изложбата какво впечатление ще направи на младите?
- Надявам се да има такива, които да я разгледат. Но се съмнявам, защото младото поколение днес не се интересува от изкуство. Надявам се хората, които са на моята възраст и по-възрастните от мене, да я посетят. Те са запазили хубави качества - интерес към изкуството, към човека, към художника.
Дима БОЙЧЕВА
