В гилдията са шокирани след три погребения, не свирят над ковчезите
ПАЗАРДЖИК. За три дни ненадейно починаха трима от пазарджишките музиканти. Това не е прокоба, просто злощастно струпване на черни дати, смятат в гилдията, но са шокирани. Вчера следобед те изпратиха безспорно най-големия авторитет, оцелял досега - Николай Брънчев-Бръна. В неделя погребаха Жоро-Мечо, както бе известен Георги Иванов, а в събота си казаха "последно сбогом" с Добри Цинцаров. И тримата музиканти за клавиристи, композитори и ръководители, които държат като китове оркестрите и разпределят задачите на всеки. А освен майстори на кийборда и бас китарата, били и изключително готини хора. Бръна е 47-и набор, а Жоро-Мечо и Добри са 49-и. По същото време стават и три месеца на Тодор Бояджиев-Роджо, който също можеше да поживее - и той е роден през 47-а...
В часовете преди погребението музикантите седяха на едно от кафенетата в центъра и този път ги нямаше обичайните шеги и закачки. Александър Ангелов-Сашо Лъва, Христо Христов-Ицо Мускула, д-р Ленко Щерев, Николай Ангелов, Борислав Ников, Лъчезар Урушев и останалите им колеги
въртяха телефони, за да уведомят приятели за поредната черна вест
Бръна има консерватория, беше завършен музикант до мозъка на костите си. Това, което знаеше, не го криеше за себе си, а го показваше на другите. Правеше оркестрацията на съставите - миксираше я все едно я правеше за себе си. Такъв човек беше, казват за него колегите. "На мен ми е показвал тънкости по акордите. На други превеждаше от английски всевъзможни текстове, свързани с техника или песни. Абсолютен музикант! Когато за първи път му чух изпълнението на тромпет, имах чувството, че слушам Луис Армстронг", казва Христо Христов, който е свирил на турне с Бръна в Югославия, но двамата имат и много други съвместни участия. За последно свирил с Бината в градски клуб...
Бръна е една от "големите глави" на гилдията в Пазарджик. Такъв беше и Шаро (Петър Шаранков)
който пък почина през есента на миналата година в Сандански (в музикалните среди го сравняват с Хулио Иглесиас) - неговият чичо е именитият и добре познат на пазарджишката общественост Георги Шаранков, а другият му чичо Митко, също бил музикант. Оженил за се за медсестра във Варна и
починал нелепо, като паднал от стълба, докато боядисвал
разказвал сам Бръна на колегите си приживе. Бръна с чиста съвест е определян за дойаен от хората на нотите. Той бил известен и със свежото си чувство за хумор, активен бил и в групата на пазарджишките музиканти във Фейсбук. Последните му постове са отпреди няколко дни - пълни с хумор и живот коментари…
Музикантите са заляти от нова черна вълна, но не са се отърсили от шока от предишните две погребения.
Жоро-Мечо бил акордеонист, свирел след работа във Военното окръжие и бил голям веселяк, работил и с певици и бил перфекционист зад кийборда. "Той беше много интелигентен, но и благ човек. Имаше най-хубавият мустак, тип "генералски" от руската армия", казват посърналите музиканти.
"Обадих се на Жоро-Мечо да му кажа за погребението на Добри, а той не ми вдига.
След това синът му ми се обади и ми каза тъжната вест. Номерът ми бил сред заградените и синът звънял на тях, за да съобщи за смъртта на баща си, казва Александър Ангелов, който не крие, че в последните дни се е превърнал в черен хроникьор, който съобщава на колегите във Фейсбук-страницата "Клуб на музиканта" поредната скръбна вест. "В края на миналата година се видяхме - искаше да участва в концерта на пазарджишките музиканти, но не ми се стори добре здравословно и му казах - изчакай да се пооправиш, догодина нямаш проблеми. А той се зарадва, вика, а, добре. Защото много ми се свири"…
За разлика от Бръна, който почти до последно се занимаваше с музика, и Жоро-Мечо, който се разболя не толкова отдавна, Добри получи заболяване преди някъде 8 години и спря да идва по сбирките, сложиха го на хемодиализа, беше трагедия, казват колегите.
Христо Христов си спомня много моменти заедно, но едно нещо не може да премълчи. "Това беше оркестърът в градското казино - държеше постоянен състав едно 7-8 години (през 70-те и 80-те) - Добри Цинцаров на клавира, Георги Бояджиев на бас китарата и Вельо Стоянов китара и вокали. Бяха уникална група на страхотно ниво, което държаха много малко състави в България.
Вельо спечели Тромбата на Вили, но почина преди 5 години
И тогава беше най-добрият певец, който сме виждали в Пазарджик. Днес жив е само барабанистът Милош Станчев, да е жив и здрав", пожелава Христов. Тодор Бояджиев-Роджо дълги години свирел в "Тракия" през 70-те и 80-те и бил най-младият от състава. Бил на бас китарата и пеел много добре. "Работихме с него в "Каменград" - помня, че беше изключителен музикант. Само да чуеше два реда ноти от нещо, и го свиреше така, все едно той го е измислил", връща се назад Христов, докато останалите на масата са навели глави. Това е почит към отишлите си техни колеги
На вчерашното погребение
над ковчега на Бръна не звуча музика
"Всички наши покойни колеги живееха и умираха за музиката, но няма да свирим. У нас не е прието така, както в САЩ, макар че идеята може би не е лоша. Но не знаем как ще погледнат на това другите опечалени близки", признава Александър Ангелов-Сашо Лъва.
Починалите бяха примери не само за добри музиканти, но и за етични хора, представители на старата генерация, които не признаваха компакт дисковете, а си свиреха всичко на живо. Музикантите разчитат само на себе си - не на държавен или общински фонд за подпомагане на изпаднали в беда хора на изкуството, просто, защото такъв липсва. Съмишлениците са приели това за даденост и в следващите си изяви ще скрият зад маски свитите си сърца, за да не накърнят доброто настроение на клиентите в заведенията. Но всяка нота, която ще пуснат от уредбите ще бъде за без време отишлите си приятели.
Тодор ГРОЗДЕВ
