РАВНОГОР. Както вече писахме, каба гайди ще огласят местността Свети Илия в родопското село. В музикалната надпревара ще участва и младият гайдар Ангел Узунов. Днес 22-годишният мъж е един от полицаите в РУП-Пещера.
За любовта му към инструмента, който от векове звучи по сватби и по седенки, разказахме още през 2009-а. Тогава 16-годишният ученик изучаваше гайдата сам в родното село на родителите му Равногор. Ядосваше се, че ги няма вече старите майстори и гайдите са замлъкнали. Сега обаче гласът им отново се чува - Ангел с приятеля си Стелиан Манолчев, негов ученик, възраждат традицията и под звуците на гайдите им отново се извиват хора на няколко ката на селския мегдан. Нищо, че то е само по празниците и в свободните дни. За да покажат, че това, което правят, е съвсем истинско, Ангел и Стелиан се пременяват в автентични равногорски носии.
Обичайно ли е във века на високите технологии млад полицай да милее за старата селска гайда? За това и за още нещо разговаряме с Ангел Узунов.
- Ангеле, как се стигна до надсвирването с каба гайди?
- Провежда се за първи път и с помощта на кметството, и общинаБрацигово, а идеята е то да стане традиция. Миналата година на събора в Гела подхвърлихме на голямата певица Валя Балканска и на гайдаря Петър Янев идеята майстори-гайдари да покажат мурафета си и в селото на родителите ми, което заслужава такова събитие. И с тяхна помощ музикалното събитие тропа на вратата. Очакваме да участват 20-25 гайдари от цялата страна. Направихме добра разгласа чрез интернет, изпратихме и нарочни покани до по-лични майстори на каба гайдата. Надяваме се надсвирването да събере любители на стария инструмент от близо и далеч. Както и да стане един от големите за годината селски празници.
- Как съчетаваш гайдата с полицейската професия?
- С отговорност и с много любов. Да си полицай е призвание, гайдата пък ми стана хобито, което ще нося в сърцето си цял живот.
След като завърших средно образование в Пещера, където живее семейството ми, постъпих в полицейската школа в Пазарджик. Преминах и обучение в Академията на МВР в Симеоново. От всичките възможности за това какво искам да работя, избрах най-мъжката професия, с която се гордея. В нея правя първите си стъпки, но вярвам, че ще успея да се докажа и мога да съм сред най-добрите.
-Кога и къде свириш на любимата си гайда?
- Преди да стана полицай, веселях хората по различни поводи, семейни и други партита. Сега това не си го позволявам. Предпочитам да огласям с приятели красивите зелени кътчета на Равногор, свиря и на селските празници там. Убеден съм, че все повече хора се включват в изучаването на гайдата. Изключително важна е и атмосферата, в която тя ще звучи. От мястото на надсвирването - Свети Илия, се открива великолепна гледка към селото, към вековната борова гора и зелените поляни. Присъстващите на празника ги очаква незабравимо изживяване.
- С какво ще се представиш в надсвирването?
- Моята възрастова група е за свирачи над 21 години. Според регламента, за 7 минути трябва да изсвиря бавна и бърза мелодия. Ще предпочета да импровизирам и от гайдата да излезе това, което ми иде отвътре. Иска ми се да бъда сред победителите и това е нормално.
- Имаш ли си вече последователи на каба гайдата?
- Единият е Стелиан, с когото преди 7-8 години започнахме да свирим заедно в Равногор. Той живее в Испания и там няма кой да го учи на тънкостите на инструмента. Сега е в Равногор и ще остане през цялото лято.
Да свири на гайда уча и 36-годишния равногорец Георги Кръстев, който живее в Пазарджик. Той си е купил инструмента преди 6-7 години и първо се опитал сам да напипва тоновете. Георги бързо напредва, има музикален нюх и голям мерак. От него ще стане гайдар. Срещаме се в Равногор, където живеят моите баба и дядо.
Желание да се научи имаше още едно момче, но се отказа. От всяко дърво свирка не става, както народът го е казал.
- Не са много младите, които искат да съхранят отколешните традиции. Ти защо го правиш?
- Защото съм българин, знам корените си и винаги ще се връщам към тях. Участвам в сдружението "Родопски хайдути" със седалище Смолян. Целта на неправителствената организация е да съхрани културно-историческото и фолклорното богатство в Родопския край. С нейна помощ се градят параклиси, възстановяват се старини и се събират народни песни и свирни.
- Как се запали по гайдата?
- След филма "Краят на песента". В лентата звуците на каба гайдата като фон на драматичните събития докоснаха сърцето ми. И реших за себе си - това ще е любимият ми инструмент.
- Как се сдоби с гайдата?
- Изработи ми я смолянският майстор Костадин Илиев по поръчка на баща ми, който лично посети родопския град. Тя е най-скъпата вещ у дома и се надявам дълго да ми служи за радост на хората.
- Кой ти е учителят?
- Самоук съм. Оказах се голям слухар - попивам мелодията още щом я чуя. После се хванах и със солфеж, защото инструментът си иска майстора. Сигурно съм наследил част от музикалния талант на дядо ми Нейчо Динков - неговата гайда плачеше, когато свиреше. Дядо ми е учителят на един от най-известните майстори на гайдата у нас Дафо Трендафилов от село Гела. В Равногор се знае, че двамата са се надсвирвали в местността Баракли край Фотиново.
- Имаш ли си любими песни?
- Обичам тежките бавни родопски мелодии. Те са неповторими, карат те да се чувстваш истински българин. Като "Излел е Делю хайдутин" и други вечни песни на Родопа планина.
В началото свирех по един-два часа на ден. В Равногор е лесно да свириш на воля, но в дома ни в Пещера се съобразявам със съседите. Пък и веднъж пуснеш ли гласа на гайдата, после трудно ще го спреш. Признавам, че откакто съм полицай, за любимото си хоби отделям по-малко време. Но то ми е за цял живот!
Връстниците на Ангел със сигурност ще разберат защо младият мъж често се връща в малкото родопско селце, в което живеят главно възрастни. Защото младият родопчанин е стъпил здраво на земята на дедите си...
Пенка МИХАЙЛОВА
