За щастие, банковата ни система е много стабилна
Юлия Николова е свързала 37 години от своя житейски път с банковото дело. От 19 години е директорка на ОББ - клон Пазарджик. Само преди два дни тя прекрати професионалната си кариера и излезе в пенсия. Това бе поводът да се срещнем и разговаряме с нея.
- Юлия, тръгваш си в един доста напрегнат момент за банковата ни система. Забравените от години страхове на вложителите отново се събудиха с проблемите в Корпоративната търговска банка. Защо е това недоверие към банковата система у обикновените хора?
- Хората няма от какво да се страхуват - банковата система в България е стабилна. Недоверието им е от спомена за паричните пирамиди и банковите фалити през 1996-97 година, в които не малко българи загубиха спестяванията си. Това беше изключителен проблем за потърпевшите.
Доверието трябваше да се връща стъпка по стъпка и не беше лесно.В градовете откриха клонове или офиси по десет или двайсет банки . За всички имаше място, но не всички работиха на принципа на лоялната конкуренция. Започна една надпревара на лихвени проценти, на бонуси. Обикновеният вложител започна да се чуди - в коя банка да отида, та да спечеля повече. А истината е една. Банката не може да печели и да осигурява висок лихвен процент на своите вложители, ако не привлече достатъчно клиенти, ако кредитите , които е дала, не са редовни, добре обезпечени. Ето това е причината сега, особено в ситуацията с КТБ, хората отново си мислят какво става в банките и защо се случва така.
- Защо се случва така?
- Ние имахме клиенти със значителни депозити, които си изтеглиха парите и ги вложиха в Корпоративната търговска банка за по-голяма печалба. Макар че ние сме стабилна банка, но с разумни лихви, и такси, и комисионни.Това решение от дистанцията на времето се оказа, че не е правилно. Аз знам, че и от други банки излязоха големи спестявания. Тези вложители се полакомиха и сега страдат. Жалкото е, че тези хора, според мен, бяха грамотни, интелигентни, но решиха, че по този начин могат към големите си спестявания да прибавят още. Това няма как да се случи. А всеки можеше да се позаинтересува за това, което е публична информация - колко кредити са раздадени, на кого са раздадени в тази банка. Там явно има нарушения по Закона за банките. Мисля, обаче, че нещата ще се оправят, тъй като има Фонд за гарантиране на влоговете до 100 хиляди евро. Определено мога да кажа, че банковата ни система е много стабилна, но хората трябва да имат едно наум.
- Юлия, лесно ли се пробива в този мъжки свят от банкери?
- Днес бих казала, че никак не е лесно да бъдеш мениджър в банкова институция. И няма значение дали си мъж или жена. Просто е трудно. Трудно е заради това, че все още има проблеми в икономиката, в държавата и това се отразява и в банковата сфера.
Вярно е, че по-голямата част от мениджърите са мъже. Много трудно е да се задържиш начело и е много отговорно, както аз бях цели 19 години. Бях посрещана много добре от колегите си. Защото съм работохолик и винаги съм генерирала идеи, които съм се мъчила да реализирам. Определено мога да кажа, че имах голямото доверие на моите колеги и на ръководството на ОББ.
- От значение ли е, освен със знания и идеи, да ги впечатляваш и с външния си вид?
- За мен винаги е имало едно правило - да бъдеш подреден не само в мислите си и в делата си, но и външно. И кабинетът ми да бъде подреден. Това съм го изисквала в цялата банка. Включително дотам, че шалчетата на банковите служители да бъдат вързани по един и същ начин, баджовете да бъдат на един и същ ревер и всичко това да отговаря на поговорката: „По дрехите посрещат, а по делата и ума изпращат”. Това съм го прилагала като мое житейско правило.
- Борейки се да докажеш себе си, понякога чувстваш ли се неразбрана?
- Сигурно съм била неразбрана. Аз съм убедена, че в този дълъг път - все пак работя в банката 37 години, е имало хора, от които не съм била разбрана. Защото съм прилагала строги мерки към тях, въпреки че съм им давала възможност да разберат своите грешки и да се поправят. Казвала съм пред моите колеги, че всеки греши. Но глупакът греши два пъти за едно и също нещо.
- Изграждала ли си около себе си стена?
- Не. Аз съм отворен човек, човек на диалога и съм открита. Винаги съм казвала, каквото мисля, но с подходящ тон. Може би не винаги съм била разбрана. Това, което съм чувала като оценка за себе си от ръководството на банката, е било, че моята искреност и откритост са печелили тяхното доверие. Никога не съм залагала на това слабостите да бъдат замитани.
- Този авторитет, който си изградила пред ръководството на голямата банка, не ги ли накара да те помолят да останеш и да бъдеш още директорка на клона в Пазарджик?
- Достатъчно. Трябваше да се пенсионирам още през 2009-а. На 27 август щях да навърша пет години, откакто работя над пенсионна възраст. Много от клиентите все още не вярват, че аз напускам. Но смятам, че трябва да се даде път на младите. С цялото си сърце съм благодарна на съдбата, че все още съм много жизнена и оставих делата си в ред.
Аз съм зодия Дева. И край мене всичко трябва да бъде в ред. Смятам, че съм оставила добра организация в банката, служители, които знаят какво искат, носят отговорност. Така че новият директор ще има добра почва за развитие.
- Като управителка на банката за тези 19 години ти си имала много ангажименти. Оттук нататък как се виждаш?
- Няма да остана в плен на носталгията и да гледам в една точка. Обичам пътешествията. Миналата година бях в Бразилия и Аржентина с една приятелка. Сега имам подарък от колегите си от Южен регион и от централното ни ръководство под формата на ваучери, с които мога да си позволя една далечна екскурзия. Мечтая да отида в Южна Корея, Виетнам или в Тайланд. Второ, имам майка - героиня, която е на 88 години. Живее в Ловеч сама и ще й отделя нужното внимание. Имам три прекрасни внучки - две в Пазарджик и една в София. Така че не остава ден в седмицата, който да не ми е зает. И трето, моят съпруг ме кани с пенсионерския клуб на екскурзии. Но аз смятам, че този път все още не е очертан за мене.
Дима БОЙЧЕВА
