В Гана не се вторачваме в бедността, живеем щастливо
ПАЗАРДЖИК. Гана е по-слабо развита от България, хората там са по-бедни, но не се вторачват в бедността, а живеят спокоен и щастлив живот. Това сподели пред "Знаме" доброволката към сдружение "Фокус" Катрин Акофа, която следващата седмица отлита за родината си след едногодишно пребиваване в Пазарджик. Сега Катрин знае много за България - видяла е Рилския манастир и Етъра, била е в София, Варна, Бургас, Копривщица, Велико Търново, Пловдив, Ямбол… Но Пазарджик е най-хубавият град в България, категорична е доброволката от Гана.
Преди да дойде в страната ни Катрин не знаела нищо за България. Когато решила да се възползва от възможностите на Европейската доброволческа служба (EVS)
можела да избира между България, Италия и Франция
"Всички ме съветваха да избера Франция или Италия, казва Катрин. Но проектът на организацията в България беше по-интересен за мен. В Гана няма българско посолство, наложи се да отида в Нигерия, за да получа виза за България.
Потърсих информация за страната ви в интернет - много лоша беше. Прочетох, че е бедна, че много се краде и трябва да държиш чантата си здраво, че дори бъркат в джобовете, че пътищата са лоши. И за държавата прочетох недобри неща. Бях малко разочарована, а семейството ми объркано от избора ми. Затова реших да тръгна, без каквито и да било очаквания".
Още преди да пристигне обаче, разменените имейли с председателя на сдружение "Фокус" Ивайло Иванов я окуражили. Единственият й страх бил, че няма кой да я посрещне на летището.
"В България получих голяма изненада
- нито едно от нещата, които прочетох в интернет, не беше истина. Тук, в Пазарджик съм си губила вещи и хората са ми ги връщали".
Катрин харесва работата си с хората с увреждания в дневния център. За първи път й се случва и се чувства удовлетворена.
"Тези хора оценяват това, което правя за тях, казва африканката. Благодарят ми, казват ми, че ме обичат. Работейки с тях ми е интересно и забавно. Това за мен е ценен опит. Намерението ми е, ако е възможно, и в Гана да разкрия такъв център, защото у нас хората с увреждания са в домовете си, близо до родителите.
В Пазарджик работя не само в дневния център, но и организираме много обучения и събития за младежи от различни училища. Научих се да се справям и с това. Затова като се върна, искам и в училищата в Гана да организирам подобни обучения".
Катрин доверява, че
Пазарджик страшно много й харесва и е тъжна, че си заминава
"Пазарджик е най-хубавият град в България, много е чист, младежите са активни и има толкова много дейности, в които могат да участват. Тая надеждата, че един ден пак ще се върна тук".
В Гана Катрин ще си потърси работа. Има бакалавърска степен за учителка по английски език, работила е и като администратор в юридическа кантора. Докато намери свободно работно място, младата жена ще бъде доброволка към организацията, която я е изпратила на доброволческа служба в България.
Ще се заеме и с подготовката за сватбата си, която ще е през декември. Бъдещият й съпруг Бенджамин е IT специалист. А специален гост на сватбата ще е Ивайло Иванов, който вече е водил бъдещата булка в Асеновград, за да разгледа Меката на сватбените рокли у нас.
"Сватбите при нас са големи - с поне 200 гости,
разказва Катрин. Вричаме се в църквата (Катрин е католичка).
По-големи са приготвленията за погребенията, които продължават пет дни, а организацията им може да отнеме два, дори шест месеца. Чакаме толкова много, за да се съберем всички роднини, дори и живеещите в чужбина, а нашите семейства са големи. Събираме се, за да кажем сбогом.
Гана е прекрасна страна, подчертава с гордост африканката. Ако сравнявам България и Гана, вашата страна е много по-развита. но в моята родина хората не са толкова притеснени и
не се вторачват толкова в това, че са бедни
Не го повтаряме постоянно, живеем щастливо, хората са мили. Културите ни са твърде различни. В Гана говорим 36 различни езика, имаме два сезона - дъждовен и сух.
Тръгвам си, но не прекъсвам връзката с Пазарджик,
през ноември Ивайло Иванов ще ми дойде на гости!"
- възкликва Катрин.
"В бъдеще бихме могли отново да си партнираме, казва председателят на сдружение "Фокус". Благодарение на едногодишната й работа в Пазарджик, Катрин развенча някои митове за Африка. Младежите, които я опознаха, вече са нейни приятели. Катрин промени и организацията, и мен самия. Вече съм много по-търпелив към хората. Тя ми показа друга гледна точка към нещата - толкова е спокойна, винаги говори тихо, никога не повиши тон. Дори, когато в апартамента й избухна пожар, със спокоен глас ме попита по телефона как е на български пожар, за да позвъни в Пожарната. Катрин казва, че това не е черта само на нейния характер, а на африканците - те са спокойни хора, които обичат да се забавляват".
В момента сдружение "Фокус" има 12 доброволци. През юли броят им ще се увеличи с трима французи, един аржентинец и няколко турци.
Бисерка ТРАЙКОВА
