17 златни медала за домакините от международния турнир
ПАЗАРДЖИК. Традиционният турнир на пазарджишкия джудо клуб "Кодокан" и на общината и тази година продължи в лагер-мастер клас с участието на повече от 100 деца и юноши. Домакините спечелиха куп медали, от които 17 златни, но това не е толкова ценно, колкото създадените връзки с Русия и особено с Далекоизточната федерация. В зала "Васил Левски" и вчера съвместни спаринги правеха пазарджишки и московски джудисти (тях ги води приятелят на Пазарджик - Роман), но освен тях имаше и групи от Владивосток, Сахалин
и дори далечен Магадан на Охотско море
Тук е командирован и фотограф от списание "Мир дзюдо" Борис Бахтияров. "Ще направя подробен фоторепортаж от турнира и от последвалия лагер", казва Борис. Олга Соколова е треньор по джудо в Магадан. Дошла е тук със сина си Александър Глоков. "Ние сме на края на света, билетът дотук е скъп, защото сте далеч - почти 1000 евро е, но не съжаляваме нито за парите, нито за дългия полет. Тук състезанието е много силно, има много деца и треньори с богат опит. При нас са малко подобни мероприятия - миналата година имахме детски празник с 300 участници, но това е недостатъчно. Заради ниските температури и високите цени при нас младите напускат района (други фактори са свиването на армейските части и намаляването на златодобивната промишленост, б. р.) - през зимата до морето температурите стигат минус 30, но в по-вътрешната част
термометрите показват минус 50 градуса"
пояснява Олга Соколова. Въпреки това в Магадан (градът наброява близо 100 хиляди жители, а районът - 150) развиват 27 вида спорт, а министерството на спорта покрива 100 процента от разходите за вътрешния спортен календар, пояснява рускинята, която от 20 години работи край татамито.
Колегата й Валентин Кардаш е старши треньор на джудистите на
най-големия руски остров - Сахалин
Заради близостта си с Азия (островът е в Тихия океан и е отделен от Азия чрез Татарския проток) монголци, корейци и японци си правят с подопечните на Кардаш традиционни джудо семинари и турнири, в които се включват и хора от Питер и обширния Сибир. "Вече 15 години работим с японския университет "Кодокан", но вашият турнир също е на много високо ниво в определени категории - и при големите, и при малките. За първи път сме тук и ни хареса. Догодина отново ни бройте. Дотогава ще се готвим усилено и приканваме вашите джудисти също да се понапънат, за да се получат отново здрави схватки", казва Кардаш. На въпроса дали руските деца предпочитат компютъра пред джудото, той признава, че колкото и да набира популярност джудото, не може да се мери с компютъра. "За съжаление така е навсякъде по света, дори колегите в Япония се оплакват. Но пък тяхно момче, редовен участник в нашите турнири, стана трети на олимпиадата. Нашият Иван Нифонов също стигна до олимпийски бронз след като израсна на такива мастеркласове. Тоест, ползата е огромна, затова приветствам организаторите на турнира в Пазарджик".
Андрей Дмитриенко е нещо като шеф на руснаците в зала "Левски". Те са под шапката на Далекоизточната федерация, а той е старши треньор на Приморския край във Владивосток. "Нашата федерация е колкото половин Русия,
а Приморският край е колкото две Българии
При нас териториите са обширни, но тук имате много силен турнир. Идваме за втори път и добре се представихме - 2 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медали. Догодина пак сме тук", усмихва се Дмитриенко. И пояснява, че след олимпиадата държавата осигурява 30 процента от издръжката на местните клубове.
Президентът на "Кодокан" и треньор на националния отбор Георги Георгиев през цялото време също е в залата и участва в заниманията на татамито. То е подгизнало от потта на джудистите, но всъщност това е целта на занятието.
Дочо ЧАНЕВ
