Полигонът за борба с градушките спаси голяма част от реколтата
Заради меката зима и топлата пролет житата тази година узряха по-рано. Дали обаче постоянните дъждове и прекомерната влага ще позволят на стопаните да ги приберат навреме. Поговорихме за това с председателя на Съюза на производителите на зърнени и маслодайни култури - Пазарджик инж. Александър Миндачкин. Ето как отговори той на въпросите на "Знаме":
- Закъснява ли жътвата заради честите валежи, инж. Миндачкин?
- Ако валежите не престанат до края на тази седмица, има вероятност да закъснее. Нормално прибираме ечемика между 20 и 25 юни, а пшеницата - след 1 юли. Тази година обаче жътвата на есенниците трябва да започне с десетина дни по-рано, защото посевите се развиха по-бързо. За нас това не представлява проблем. И в предишни години сме жънали в този период.
Проблем ще е обаче, ако не успеем да започнем и приключим навреме. Защото в момента голям процент и от двете култури са узрели и са готови за прибиране. Следващата седмица трябва да жънем. Но и времето трябва да ни позволи - дъждовете да спрат и да е достатъчно сухо, за да могат да влязат машините. Засега все още няма ожънати площи.
- Какво ще се случи, ако дъждовете продължат и през следващата седмица?
- Ще стане страшно. Съществува реална опасност голяма част от зърното да покълне, преди да бъде ожънато. Показателите му ще се занижат дотолкова, че качеството да е нулево. Да се стигне дотам, че да не е приемливо дори за фураж. Вероятно посевите няма да пропаднат на сто процента, но загубите определено ще са големи.
- Стопани се оплакват и от полегнали площи?
- Да, има такива и при ечемика, и при пшеницата. Резултат са от интензивните валежи и от бурите. Тези площи ще се жънат по-трудно, по-продължително и с повече разходи. Друг проблем е, че полегналите посеви изсъхват по-бавно и затова при тях прибирането на реколтата може би ще закъснее.
При ечемика полегналите площи са повече, отколкото при пшеницата. Ечемикът по принцип е по-податлив на полягане. При пшеницата има различни сортове. При доста от тях устойчивостта към полягане е заложена генетично.
- Какво качество на зърното очаквате?
- По-лошо и при двете култури след интензивните и постоянни валежи през последните месеци. Пшеницата ще е със занижени хлебопекарни качества. Има опасност голяма част от нея дори да е с показатели за фуражно зърно. Което не е никак добре, защото ще рефлектира върху цената. Но така е не само при нас, а в цялата страна. Дори в Добруджа и в Северна България рискът е по-голям. Прогнозите за ечемика не са по-розови. При него, поради прекомерното преовлажняване, се понижават качествата, които се изискват за фураж.
- А за добиви вече може ли да се говори?
- Вероятно добивите тази година ще бъдат по-ниски от това, което се очакваше преди месец. Ще са по-слаби и от миналогодишните. Главните виновници за това са гъбичните заболявания - ръжди, мани и други, които се появиха в края на април, през целия май и в началото на юни. Значителен процент от посевите, които не бяха третирани навреме, ще търпят загуби. Очаква се на места да достигнат до 30 процента от добива. Прогнозата за страната е загубите да са между 5 и 10 процента.
- Ще поскъпне ли хлябът?
- Още е рано да се говори по този въпрос. До десетина дни ще има повече яснота по отношение на пазари и цени, включително тази на хляба. В момента се наблюдава едно изчакване, едно "надлъгване" между търговци и производители.
(Според Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), част от която е и регионалният съюз, през 2014-а трендовете в цената на зърното ще се определят от няколко фактора. Това са климатичната обстановка, включително лошото време в САЩ, ситуацията в Украйна, затрудненията в много европейски страни, предизвикани от наводненията, а в други - от сушата - бел. авт.)
- Какви бяха цените на зелено тази година и вървят ли още тези продажби?
- Цените на зелено варираха между 28 и 30 стотинки за килограм. Осъществяваха се и при нас. (Сделките на зелено са фючърсни. При тях търговецът плаща за реколтата предварително и я получава, след като бъде ожъната - бел. авт.). Такива сделки обикновено се сключват през март, април и май, когато на производителите им трябват пари за пролетни обработки. През юни сделките на зелено приключват. Всеки чака жътвата, за да види в каква посока ще тръгват цените, търсенето, предлагането и т. н.
- А имаше ли тази година ниви, ожънати на зелено?
- Да. Става въпрос за пропаднали или поразени от гъбични заболявания площи. Продуктивността им бе унищожена и зелената маса бе прибрана за силаж. Или за производство на биогориво, което се получава след преработването на тази зелена маса.
- Градушките какви поражения нанесоха?
- В нашия регион специално не можем да се оплачем от големи поражения. Градушки паднаха в Мало Конаре, Пищигово, Щърково, Динката, Величково. Засегнати са обаче относително малки площи, защото за пръв път от доста години насам Полигонът за борба с градушките в Гелеменово си свърши много добре работата. Изстреляха навреме ракетите и спасиха голяма част от реколтата. Аз лично се занивам със земеделие от 22 години и не помня по-ефективна борба с градушките. Слушам, че и колегите в други части на страната - Старозагорско, Хасковско и други, също са доволни в това отношение.
Мария ДЪБОВА
