Леон Бабачев е един от изявените творци на представителството на СБХ в Пазарджик. Син е на покойния художник Петьо Бабачев. Само на 36 години е, а има вече няколко самостоятелни изложби. Последната откри в сряда в галерия „Георги Машев”, на своя рожден ден. По този повод разговаряхме с младия художник.
- Леоне, обикновено хората на своите рождени дни получават подаръци. А ти на рождения си ден сам си направи подарък - откри поредната си изложба.
- Исках да събера повече приятели на рождения си ден и да го направя по нетрадиционен начин. И се получи, стана приятно събитие. Дойдоха много приятели от други градове, с които не бяхме се виждали отдавна. Всички бяха весели. И така по по-различен начин отбелязах рождения си ден.
- Твоите творби, макар и абстрактни, се отличават с изящност. Кой възпита у тебе това отношение към красивото?
- Човек първо има родители, които го възпитават, учители, които го възпитават и накрая той се самовъзпитава, формирайки своята естетика във времето. Тя може да се формира по много начини от общата култура, която придобива, и става носител на такива качества, които му харесват, които са му най-близки до душата. Но не може да се прави абстрактно изкуство, без да имаш културата на класиката. Без да познаваш формата,ти не можеш да я изкривиш и пак да личи какво е. Няма абстрактен автор, който да не е учил изобразително изкуство. Всеки е минал през класическия етюд, за да стигне до абстрактното.
- Лесно ли се тръгва по бащиния път?
- Всеки си поема пътя.Виждаш, че това, което правя, ме вълнува. Аз се занимавам с много неща. Не съм само скулптор или само художник. В определени моменти определени неща ми се правят. Не мисля, че съм посрамил някого с това, което съм направил. Въпросът е, че се иска и малко майсторлък за много от нещата. Те не са само артистизъм, но и техника. Човек трябва да знае много неща.
- Работиш и живопис. Багрите ли те привличат повече или металът и камъкът?
- Аз съм човек на емоциите. Изживявам много пъти нещата в себе си. И тази емоционалност ме кара много пъти да рисувам. Аз не разделям нещата на скулптура, живопис, рисунка, графика. Просто в даден момент ми се работи с определен материал и в определени дни рисувам само рисунка, само живопис. В тази последна изложба всичко е малко смесено. Тя има характер, има моя облик. Всичко е емоция - живописта, малките пластики, рисунките.
- Може би затова свързваш някои от творбите си с музиката?
- Музиката е нещо, което е навсякъде около нас.Работейки с материали, те издават звуци. Камъкът, металът, дървото - всяко едно нещо е свързано с музиката. Съчетанието на цветовете е също музика.
- Преди да създадеш една творба, сънуваш ли я?
- Творбата я създавам чисто емоционално. Заставайки пред бялото платно, не правя предварителни скици или нещо друго. Започвам с една мазка и оттам тръгва всичко. Докато при скулптурата трябва конструктивно да измислиш нещата, защото повече от формите, които правя, са на една точка, която трябва да е балансирана в някакъв определен момент. Всичко трябва да е изнесено, да седи въздушно. Това е малко по-бавен процес, по-тежък. Там не мога да кажа, че не се правят скици, ескизи, изчисления.
- Как оценяваш думите на професор Величко Минеков: „Това момче ще го бъде”?
- Не мога да давам оценка за себе си. Единственото, което мога да правя, е да се развивам. Радвам се, че моята изложба има такъв отзвук. Това значи, че не стоя на едно място. За човек на моята възраст това е нормално. Аз съм на 36 години и мисля, че досега не съм се излагал и надграждам себе си, правя все по-хубави неща. Бях трогнат от всичко, което каза професорът. Не крия, че се познавам с него от студентските си години и имам много добро чувство към него. Уважавам го много като автор и начинът, по който се общува с него, е много интересен. Просто един мъдър човек.
- Като директор на художествената галерия „Станислав Доспевски” за какво си мечтаеш? Как я виждаш, да кажем, след десет години?
- В последните няколко години галерията се променя доста. В момента се обновява пространството, в ремонт сме. Една от мечтите ни бе да обновим залите, да направим добра среда за прекрасните експонати, които имаме. Благодарение на общината това се случва.
Много от значимите български автори липсват във фонда. Би ми се искало да включим автори от началото на 90-те години. В последно време получаваме дарения от много стойностни автори. Надявам се това да продължи и да показваме съвременни колекции. Не казвам, че това, което притежаваме, е лошо. Но всяко нещо с времето. Водещи личности в българското изобразително изкуство почти не фигурират в нашите фондове. Малко са галериите, които могат да си го позволят това.
Дима БОЙЧЕВА
