ПАЗАРДЖИК. Всяка трета неделя на юни хората по света честват Международния ден на бащата. Отдават почит на ценната роля на бащите в изграждането на характера на децата и развитието на обществото. Изразяват своята благодарност за тяхната любов и грижа за семейството. Традицията в САЩ повелява на този ден да се отдаде почит на
всички мъже, които полагат грижи за децата - баща, дядо, чичо, друг роднина или наставник
В търсене на баща за пример, чиято история да разкажем на читателите, се сетихме не за един, а за няколко татковци - съпрузите на доброволките от Движението на българските майки. Макар формално да не са обединени в организация, смело можем да ги наречем
Движение на българските татковци в сянка
"Ако нашите мъже не са до нас, Движението на майките нямаше да е това, което е, категорична е координаторката на ДБМ за Пазарджик Лилия Кондева. Нашите мъже страшно много ни помагат за всичко. Те не идват с нас по домовете за деца без родители, но, докато ние крадем от времето за семейството, те гледат децата ни. В 99 процента от случаите, когато аз съм в някой от домовете или се подготвям за благотворителния базар,
съпругът ми се грижи за двете ни малки момчета
- едното е с аутизъм, а другото е толкова малко, че все още иска мама".
Помощ е и ползването на семейната кола, ваденето на стотици разпечатки, когато се налага, превоз на изпратени от цялата страна сувенири за базара, разпъване на шатрите, мъкнене на десетки кашони…
"Мъжът ми досега никога не ми е казал: "Ще стоиш вкъщи да ми правиш салата, вместо да ходиш по домовете за деца без родители". А може да ми каже дори: "Имаме проблем, не е нужно да ходиш да търсиш решение и за чуждите!" Не ме спира, напротив, насърчава ме. И го прави не с думи, а
като ме изслушва, като ме прегръща всеки път, когато плача след поредното ходене в дом
Плача, защото съм видяла поредното дете с аутизъм, а те са много, и защото зная, че, ако е в семейство и му се обръща внимание и грижа, то ще постигне напредък.
За мъжете понякога е много трудно просто да гушнат жената до себе си и да й кажат:"До теб съм". Повече на мен не ми трябва. Жената няма да успее, без един силен мъж до себе си. Както и мъжът няма да успее, без силна жена до рамото му. Като казвам силен, имам предвид като характер и разбиране.
Мъжът ми понася всичките ми преживявания, емоции, терзания. Без него аз никаква майка не съм. Та затова е хубаво, че има и Ден на бащата, в който да покажем, че виждаме и оценяваме всичко, което мъжете правят".
"Не бих казал, че лесно се справяме, нито, че ми харесва, особено в последните дни преди базара, но съм доволен, че съпругата ми се занимава с това, защото знам, че трябва, каза Петър Кондев.
Осъзнато я подкрепям
Това е моят начин да помогна на каузата им. А когато мога, помагам и по друг начин".
Напълно съгласна, че има Движение на българските татковци в сянка, е и доброволката Гергана Николова.
"Факт е, че, ако съпругът ми не беше съгласен аз да се занимавам с движението, нямаше да съм доброволка и да съм полезна, казва Гергана Николова. Той гледа децата, когато съм ангажирана с мероприятията. Да не говорим, че ние често ощетяваме семейните си бюджети. А
един месец преди базара домът ни се превръща в хан
Събираме се у нас, за да изработваме различни сувенири и украси, трупаме кашони…Следват превоз, мъкнене, разпъване на шатри… Ако нашите мъже не ни подкрепят, дори и една десета от това, което правим, нямаше да е факт.
Първият път, когато с мъжа ми влязохме в дом за медико-социални грижи беше още през 2006-а, когато не бях част от движението. Нямаха DVD, а ние вкъщи имахме две и съпругът ми веднага предложи да им дадем едното. Направихме го. В началото той беше отворен към тези деца дори повече от мен. Татковците заслужават да имат техен ден, да им покажем уважението си и колко са ценни за нас, въпреки че ние го правим всеки ден".
"Това, което правя е най-нормалното нещо,
каза съпругът на Гергана Николова - Светослав Иванов. Всички сме родители, имаме деца, в домовете също има деца, които са лишени от внимание. Не правя нещо кой знае какво. Би трябвало всички хора да се чувстват и постъпват по същия начин".
"Децата винаги са били смисълът за нас,
а малчуганите в домовете няма кой да ги зарадва, затова го правим ние, казва Марияна Кръстева. Радвам се, че с мъжа ми Кръстьо мислим еднакво. Преди години и сами сме ходили в домовете за деца без родители. А сега изобщо не се замисляме, ако трябва да променим дори семейните си планове в случай, че трябва да се свърши нещо за каузата."
Силно рамо в доброволческата работа получава и Боряна Минчева от съпруга й Жоро Минчев, както и Иглика има безрезервната подкрепа на половинката си Васил Николов.
Доброволките досега не са афиширали подкрепата на съпрузите си, но смятат, че след толкова години работа за децата в беда, силните им половинки заслужават да чуят, че подкрепата им е оценена.
Бисерка ТРАЙКОВА
