ПАЗАРДЖИК. Снощи бяха закрити Празниците на професионалното фолклорно изкуство. За седми пореден път в тях взеха участие ансамблите „Пазарджик”, „Мизия”, „Тунджа”, академичен ансамбъл на Пловдивската академия за музикално и танцово изкуство, „Родопа”, „Капански” ансамбъл, „Филип Кутев”, „Дунав”, „Добруджа”, „Сливен”, оркестър на БНР, „Северняшки”, „Странджа”, академичен ансамбъл на Югозападния университет , „Пирин”, „Загоре” и „Тракия”.
На празниците присъстваха и много специалисти-фолклористи, композитори и хореографи. С един от тях, композитора Генчо Генчев, се срещна и разговаря наша репортерка.
- Г-н Генчев, празниците на професионалното фолклорно изкуство са към своя край. Вие сте тук от самото начало. Какво е впечатлението Ви, как се представиха ансамблите?
- Ще бъда максимално точен. Мисля, че със започването на прегледа пазарджишкият ансамбъл повдигна летвата много високо. Познавам ансамбъла от десетина години. И което е най-радостното, той показа рязък скок нагоре. Същото се отнася и за останалите състави. Особено важно е, че всеки състав си носи своя натюрел. В противен случай ние ще се унифицираме. Това не бива да се допуска.
Прегледът на професионалните ансамбли е онзи форум, който ще даде насока за развитието на жанра в бъдеще. Не бихме могли да си позволим много голямо отклонение от него. Макар че видяхме и такива опити. Лично аз съм привърженик на експериментите, защото всичко в живота търпи промени и развитие. Но да каква степен ще се експериментира, всичко зависи от естетиката на ръководителя. Стига да не се залита в другия край, който няма нищо общо с фолклора. Иначе ансамблите вървят засега в едно русло, което е начертал навремето Филип Кутев.
- Вие казахте, че този преглед ще даде насоки за по-нататъшното развитие на ансамблите. Какви насоки видяхте Вие?
- На базата на фолклора се прави опит да се създават модерни произведения. По-скоро костюмът става модерен. Това е комерсиалната страна на въпроса. Младите хора не биха искали да виждат вълнените дълги рокли, с които са се обличали нашите баби, а биха искали малко по-съвременно звучене. Има такива опити, например в разградския ансамбъл. Публиката реагира положително. Аз съм малко резервиран, защото на мене това ми прилича на черен плат, зашит с бял конец. Такива примери има в спектаклите на Нешка Робева, където нещата са комплицирани, едното кореспондира с другото, докато тука не кореспондира. На тоя преглед чухме и състав, който прави съпровод на песни с електронни инструменти, например. За мене това е кощунство, защото това е характерно за рока и за джаза. Но всичко това е в сферата на експеримента. Лично аз не го приемам и като естетика, и като виждане. Не казвам, че трябва да се забрани.
- Какви положителни неща видяхте в спектаклите на ансамблите?
- Най-положителното е, че ансамблите съществуват в това време, въпреки трудностите в общини като Видин, Търговище, Ямбол. Ансамблите са за това да издирват и съхраняват в подходяща форма фолклора. На времето основоположникът на тези ансамбли Филип Кутев лично на мен ми е казвал: „Няма да гледаш и да слушаш Филип Кутев, Кирил Стефанов, Иван Вълев, слушай себе си. И направи така, че като засвирят твоите оркестранти по радиото, не по телевизията, хората да кажат, че това са видинлии”. И точно такъв е смисълът на тези прегледи - всеки ансамбъл да носи собствения си облик от фолклорната област, в която съществува.
- Нещо подразни ли Ви в това, което показаха съставите?
- Подразни ме вкарването на електронните инструменти. Ако се повтаря това всеки ден, то ще се приеме. Но тогава се обезличаваме като нация. Подразни ме и това, че някои ансамбли дойдоха не с обновен репертоар.По всякаква вероятност има някакви обективни причини. А една от причините е стагнацията, която е обхванала държавата и това не позволява някои ансамбли да обновяват репертоара си. Не могат да плащат на композитори, на хореографи и нещата се усложняват. Бих искал ансамблите да имат повече развитие. По отношение на костюма, бих искал нашите художници да проявят повече творчество, да не се придържат строго към първоизточника, защото той е много тежък. Не мога да си представя един автентичен костюм, който тежи пет-шест килограма, облечен на танцьорка. За мене е много важно костюмът да няма мрачни краски. Да не се придържаме към това, което са носили нашите баби. Такъв пример имаше с един костюм на ансамбъла на Югозападния университет, който тъмнееше на сцената.
- Как ръководствата на ансамблите ще се докоснат до мнението на специалистите?
- Въпросът Ви е много уместен. В недалечното минало на тези празници имаше комисия и след всеки концерт в определен час се правеше разбор, за да могат ръководителите да чуят за техните сполуки и несполуки. За мен това е политика на държавата, която е абдикирала от това нещо.
Някои ръководители останаха на празниците докрай. Вечер ние се срещаме и разговаряме за това кой как се е представил. Казваме си и добрите, и лошите неща. Може някой да ми се сърди, че посочвам нелицеприятните неща. Например вчера в програмата на Югозападния университет се яви една певица с прекрасен глас, но съпроводът на оркестъра не кореспондираше с това, което се пееше. Значи няма кой да им го каже. И тук трябва да се отворят очите на ръководителя, за да разбере той за какво става дума.
Ако тези прегледи продължат в бъдеще, би трябвало да се помисли за една теоретична конференция с изводи от прегледа и да се очертаят бъдещите насоки на развитие. Или веднага на другия ден, след всеки концерт, да има обсъждане на показаното.
И накрая искам да подчертая, че това, което прави Пазарджишката община, е направо героизъм. И ако направят такъв човек като Атанас Чолаков директор на прегледа, ще бъде сполука. А пазарджишката публика за сетен път показа своя усет към красивото и пълнеше всяка вечер залата. Затова смятам, че Пазарджик трябва да бъде столицата на този преглед.
Дима БОЙЧЕВА
