Повечето от тях са помагали на бедните, но след 9 септември 1944-а собствеността им е национализирана
ПАЗАРДЖИК. В броя си от 4 юни „Знаме” информира за втората научна конференция „Град и памет”, проведена в областния град на 5 и 6 юни. Във форума, организиран от местния Исторически музей и Института по исторически изследвания към БАН, присъстващите чуха научни доклади, които проследяват как се пази паметта за събитията от 1944-а до 1989-а. Сред участниците бе и д-р Румяна Кацарова, завеждаща отдел „Нова и най-нова история” в музея. Тя представи научното си изследване „Зачертани от историята”.
Какво се крие зад въпросното заглавие, поясни авторката д-р Румяна Кацарова.
- При подготовката на материала за конференцията срещнах имената на видни пазарджичани, за които по-младото поколение не е чувало и не знае нищо за тях. Това са личности, съпричастни към културния и обществения живот на града, общински съветници, достойни българи. За жалост, след 9 септември 1944-а минават в забвение. Много от тях са осъдени от Народния съд и им е отнета собствеността. Попадат в графата „Незаконно забогатели” и им се национализират индустриалните предприятия, отчуждава им се и едрата градска недвижима собственост. При обсъждане на проекта на Закона за конфискуване на придобитите чрез спекула и незаконен начин имоти, тогавашният министър на правосъдието д-р Минчо Нейчев нарича собствениците им крупни стопански акули.
Под удара на този закон попадат и
видни наши съграждани, помагали за развитието на културата и на бедните да преживяват
През 1946-а срещу тях са заведени 35 преписки за незаконно забогатяване. Сред тях са Иван Влаев, индустриалец на каучукови изделия, братя Немски, собственици на вакуумни фабрики в Ивайло и Звъничево. Не са пощадени също Никола Томов, собственик на тъкачна фабрика „Надежда”, акционерното дружество „Сила” на бившето българо-белгийско дружество на братя Сотирови за производство на каучукови изделия, д-р Димитър Батаклиев, собственик на вакуумни инсталации, модерната фабрика за производство на консерви, пюрета и мармалад.
Присъдите за индустриалците са произнесени и започва бруталната конфискация на имуществото им. На Иван Влаев в полза на държавата е конфискувана фабриката за гумени изделия, машини и съоръжения и дворно място. Отнетите имоти са за милиони левове.
Насрочените за 10 януари 1947-а дела са пък срещу занаятчии, които са обвинени, че са използвали окупацията над Беломорието, оттам са заграбили ценно имущество, което впоследствие са продали.
На 23 декември 1947-а в Пазарджик и околията са отчуждени 192 промишлени предприятия
Една година по-късно, на 15 април, 62 семейства са лишени в полза на държавата от част от имотите им по Закона за едрата градска покрита недвижима собственост. Която се намира в т.нар. строителна част на града. Защото едно семейство не може да притежава повече от един или два подобни имота. Някой е преценил, че останалите са им в повече.
Днес тези пазарджичани са заличени от историята и целта на научния ми доклад бе да върна паметта за тях, а не да тънат в забрава, обяснява д-р Кацарова.
Затова тя припомни приносът им към града и жителите му.
Братята Ангел и Сотир Сотирови
всяка година в парично и материално изражение са дарявали по 100 хиляди лева. Помощта е била за бедни ученици, за провеждане на културни прояви от представители на училищни настоятелства. Подпомагат новото стопанско училище в града, федерацията на българските журналисти.
На 30 декември 1944-а настоятелството на женското благотворително дружество „Просвета” публично благодари на братя Сотирови за дарените от тях 150 хиляди лева за издръжка на професионалното училище на дружеството.
Аптекарят Панайот Димитров и съпругата му д-р Захарина Димитрова
даряват парични средства на дружество „Просвета”за изграждане на стопанското училище в града. Даряват две оборудвани легла за родилния дом, пет нови автоматични апарата за вътрешната телефонна служба в общината. Със свои средства изграждат чешмата близо до Старата поща и музея, известна сред пазарджичани като „Кладенеца”
Братята Никола и д-р Иван Йотови и сестра им Ставрида Йотова
предоставят наследствената от родителите им къща за дневен приют за деца.
Много благодетели се включват в организираната от гражданския комитет зимна акция през 1943-1944-а за подпомагане на бедни деца в града, за да оцелеят. Списъкът е дълъг, но си заслужава читателите на „Знаме” да прочетат имената на дарителите - Александър Джабаров, Иван Влаев, Петър Кръстанов, Иван Дееничин, Марин Вълчев, Иван Илионов, Тома Владов, д-р Санта Ангелова, д-р Димитър Батаклиев, Панайот Димитров, Стефан Шопов, Никола и д-р Иван Йотови и Ставрида Йотова, д-р Иван Соколов, Спас Ковачев и син, дружество „Корона”, фабрика „Гранит” и фирма „Риков и Стоян Цукев”.
Научният ми доклад е допълнение към откритата в сградата на музея национална фотоизложба под наслов „Благодетели и дарителство в България - между идеала и реалността”. Експозицията ще бъде открита за посетители до 5 юли, допълни д-р Румяна Кацарова.
Пенка МИХАЙЛОВА
* Нотабили - богати видни хора
