Писателят Николай Стоянов е роден в Карлово. Автор е на 15 книги. По негови сценарии са заснети четири телевизионни и игрални филма, написал е и множество радиопиеси. Превежда от френски. Неговите книги са издавани и в чужбина. Основател и председател е на международната фондация „Балканика”.
Работил е в БНР, в студия за игрални филми. Носител е на Вазовата награда за литература, на европейската награда за поетична проза, както и на отличието „Париж-Европа” за принос към културата на обединена Европа.
Николай Стоянов е родственик на пророчицата Ванга. Това му дава основание да напише за нея книгата „Случаят Ванга. Един различен поглед”, издавана вече два пъти.
Снощи писателят беше на среща със свои почитатели в пазарджишкия Младежки дом. Това ни даде повод да разговаряме с него.
- Г-н Стоянов, за Ванга са написани много книги. В момента по Канал едно на БНТ се излъчва руски сериал за нея. С какво Вашият поглед е по-различен?
- Това е първата книга, написана от професионален литератор. Всичко друго е написано от хора, които са имали някакви срещи с нея, били са й благодарни за това, че е помогнала на тях или на техни близки. Изключвам книгата на нейната племенничка Красимира Стоянова, която, за съжаление не е нейна, а на друг писател и това е написано.
Освен това ние сме роднини с Ванга. Баща ми и тя са братовчеди, той и моята леля са й кумове. Леля ми я довежда от Струмица, живяла е у нас. Като дете съм израснал с Ванга и с нейните невероятни способности. Всички тези неща, както и разказите на моя баща и на моите роднини, са ми дали информация, която не е позната или пък има и друго тълкуване. Това прави книгата различна. Но тя не е само за Ванга. В нея пророчицата е поставена в контекста на много от своите ситуации - връзката й с науката, опитите на службите да неглижират нейните способности, връзките й с хората на властта. Главен герой на книгата е Светлин Русев, особено в последната част. Това е една книга, която засяга много въпроси, но в центъра й стои Ванга.
- Вие сте я срещнал, когато сте бил дете.
- Бях четиригодишен, когато я видях за първи път. Цялото ми детство и младост са минали под знака на Ванга. Когато искаше да се скрие, защото беше много уморена или не искаше да гледа на някои хора, защото трябваше да им съобщи нещо лошо, Ванга идваше у нас. Тя просто бягаше, защото пред къщата й стояха по 200-300 човека с коли, с каруци… За съжаление, това не беше най-приятната гледка. Понеже Петрич е малък град, веднага се разбираше къде е тя и хората идваха пред нашата къща.
- Като я наблюдавахте, какво Ви правеше впечатление?
- Веднъж с баба ми, която носеше захар, отидохме при нея. Ванга позна какво носи баба ми и че е за друг човек. После разбрах, че баба носи и бонбони от баща ми. А Ванга много ги обичаше и усети, че й носят такъв подарък, без още да го е видяла. Това бяха първите мои впечатления. А лицето й беше много бледо, запомних и затворените й очи.
- Защо, според Вас, тя приемаше с охота най-видни български и съветски творци?
- По принцип имаше респект към хората на изкуството и културата. Тя самата беше неграмотна, подписваше се с палец. Беше посещавала за кратко училище за незрящи. Когато умира мащехата й и някой трябва да гледа братята и сестра й, тя се връща на село.
Ванга поддържаше връзка с много значими български творци. Те отиваха при нея, защото тя им беше интересна и понякога много полезна в чисто човешки план. В книгата са описани нейните срещи с много от тях, които са повикани от нея чрез техните починали родители, да кажем Богомил Райнов.
- Когато почина Людмила Живкова, Ванга спомена ли нещо?
- Тогава я попитаха няколко човека, включително и моят приятел Светлин Русев. Питах я и аз. Тя каза: „Тази смърт не беше писана”, с което намеква, че може би е посегнала на живота си.
- Били ли сте свидетел на контактите й с отвъдното?
- Тя не допускаше хора при тези случаи. Но съм бил един-два пъти. Имаше човек при нея. Тя каза : „Знам защо си дошъл. Баща ти сега стои от лявата ти страна. Иска да те пита нещо”. В такива случаи гласът й се променяше, започваше да говори с чужд глас. Променяше се и цялото й лице. Тя казваше, че нещо може да поскрие, но когато те й диктуват, всичко трябва да се каже. И тогава каза нещо на този човек, което само той знаеше, и човекът припадна. Като го свестиха, каза: „Това го знаем само аз и баща ми. Няма откъде Ванга да го знае”
- Ванга беше набожен човек. Но църквата не я признаваше. Тя споделяше ли нещо по този повод?
- Тя беше изключително набожна жена и спазваше всички религиозни култове.Ходеше редовно на църква. Както знаете, изгради храм.
Църквата официално никога не е вземала становище по случая Ванга. Отделни нейни крайни представители я отричаха. Но, Вие разбирате, че тя имаше такива способности, че помагаше тук и сега, на момента. Като не може, казваше: отиди при еди кой си лекар. По някакъв начин поемаше функциите на църковниците, които обещават, че нещо добро ще се случи, но много условно. За разлика от католическата църква, която следи човека от самото раждане, нашите църковници влизат в домовете, когато изнасят човека с краката напред. Докато при Ванга хората идваха за някакво упование, за някаква помощ.
Църквата твърди, че няма прераждане, пророчицата казваше, че душата се преражда. И когато съм я питал как, тя казваше, че душата слиза по един слънчев лъч към жената, която чака дете. Но, вижте как поетично го беше казала.
- Истина ли е, че тя е предрекла края на света?
- Аз поне не съм чувал такива неща. Всички такива неща, които се чуват, трябва да бъдат подлагани на съмнение. Защото Ванга говореше иносказателно. Трябваше да й бъдеш много близък и да си често до нея, за да разбереш думите й. Например, преди Чешките събития, тя каза: „Пазете Прага”. Но за това се разбра, когато станаха тези събития. Или за подводницата „Курск”. Често се създаваха тревожни ситуации, защото някой си съобщил, че Ванга е казала това. Например в Съветския съюз се създаде страшна паника, че пророчицата предрекла, че ще има голямо заметресение и разрушени атомни електроцентрали, че ще има голяма приливна вълна в Ленинград. И се наложи външното министерство на СССР да пита нашето и тези слухове да бъдат опровергани от самата Ванга.
- Провеждате срещи в цялата страна. Хората какво Ви казват за Ванга?
- Пазарджик е 25-ят град. Хората идват с огромен респект към нея. Повечето от тях са ходили при нея или техни близки са търсили нейната помощ. Говорят с възхищение за нея на срещите. А за книгата ми споделят, че тя по друг начин разказва за нея, че нещата не са украсени.
Дима БОЙЧЕВА
