25-годишната жена е с мускулна атрофия и завърши "Английска филология" от вкъщи
ПАЗАРДЖИК. Точно на 25-ия си рожден ден Александрина Тодорова получи дипломата си за висше образование от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". На 2-и юни младата жена, която е с мускулна атрофия, грабна документа, удостоверяващ, че е завършила "Английска филология". Това е целта, към която се стремяла още от 7-и клас.
Гостуваме й ден по-късно - стаята й е пълна с цветя
Пред нея е лаптопът, чрез който приятели отблизо и далеч продължават да я засипват с поздравления, а на ръка разстояние е дипломата за бакалавър. С нея обаче желанието да учи не се изчерпва. Напротив! Александрина вече умува каква магистратура да запише.
"Харесва ми специалността "Бизнес комуникации и превод", защото искам занапред да се занимавам в преводи, доверява широко усмихнатата млада жена. Ако ми се удаде възможност да уча в чужбина, за което мечтая, бих се спряла на литература, бизнес комуникация или бизнес администрация. И маркетинг ми харесва. Търся възможности за стипендии, иначе е непосилно - защото разходите ще са големи - аз няма да съм сама, имам нужда от придружител".
По рождение Александрина е със спинална мускулна атрофия
До първи клас е ходила. Споделя, че вече е забравила какво е това усещане, толкова отдавна е било. Майка й Славка показва снимка, на която малката Александрина подскача в компанията на още две деца. Връща снимката на мястото й - на лавицата с книги, любимото занимание на Александрина.
"Обичам да чета, никога не скучая. Дори се чудя на приятелите ми като кажат, че им е скучно. Винаги си намирам с какво да се занимавам. Сред любимите ми занимания е и киното. Всъщност мечтата ми да се занимавам с преводи ме отведе до другата - да превеждам филми. Много се дразня на нескопосаните субтитри".
С диплома в ръка Александрина се надява да започне работа към някоя преводаческа фирма в града. Една от тях вече й е давала работа, така че е проверила способностите си. Помагала е и на приятели.
"Харесва ми и да преподавам,
доверява младата жена. Помагах в усвояването на английския на няколко деца и видях плодовете на труда си. Те напредваха, а аз им се радвах. Имам си своя система, изградих я благодарение на индивидуалното обучение, което имах толкова много години. Дори и в университета беше така.
Не ходех на лекции, изпращаха ми ги или приятели ми даваха техните записки. А преподавателите идваха да ме изпитват вкъщи. За изпита трябваше да се готвя изцяло сама, което си беше нелеко препятствие.
Първият, който дойде, беше проф. Огнян Сапарев
Страхотен човек, за мен беше чест да дойде вкъщи. За жалост не всички правеха този жест. Професорът дойде, а асистенти не намираха време и ме оценяваха по писмени работи. А аз предпочитах да говоря, защото за литературата трябва да се говори. Само така мога да им покажа познанията и мнението си. Да покажа, че уча, защото ме интересува, а не за да отбивам номера".
И държавният си изпит Александрина държала вкъщи. Срещу нея седнали двама преподаватели - Веселина Койнакова и Цецилия Дженкинс. Г-жа Койнакова я познавах, защото беше идвала да ме изпитва няколко пъти и не се притеснявах. Изпитът продължи четири часа, вместих се във времето."
Любимата книга на Александрина е "Гордост и предразсъдъци"
"Имам я на български, наскоро си я купих и на английски, филма съм го гледала 50 пъти. Макар че харесвам много и "Чичо Томовата колиба" - разтърси ме. Един от любимите ми преподаватели американецът г-н Дженкинс ми възложи пет книги, по които да разработя пет теми, една от тях беше "Чичо Томовата колиба". Г-н Дейвид Дженкинс ми писа единствената шестица в курса. Но аз му предадох писмена работа от 50 страници.
Любимият ми чужд автор е Чарлс Дикенс
Дори ми се падна на държавния изпит и много се зарадвах. Отдадох цяла година на неговото творчество - изчетох всичките му книги, изследвах го задълбочено. Книгите му са силни и истински, а не измислица. Направил е революция в обществените нрави по своето време - преди неговите книги на сираците и на просяците са гледали като измет. Благодарение на неговото перо хората станали по-съпричастни и отзивчиви към тях.
Мечтата ми е да посетя гроба на Чарлс Дикенс в Уестминстърското абатство
Преди две години се навършиха 200 години от неговото рождение и дори принц Чарлс чете на гроба му една от неговите книги".
Александрина излиза навън често, благодарение на асансьора, монтиран през 2005-а специално за нея.
"Преодоляването на стълбите беше мъчително, казва младата жена. Винаги трябваше да чакаме някого да ни помогне, защото майка ми не можеше сама.
"Асансьорът имаме с помощта на г-н Тодор Попов, който тогава не беше кмет, а председател на Общинския съвет. Чиста случайност беше запознанството ни с него. Но г-н Попов облекчи живота ми. Направи ни независими от никого. И продължава да ни помага. Благодарни сме и на Румяна Парнарева, която от много години е до нас. Благодарим и на всички наши приятели."
Александрина е изключително позитивна
Непрекъснато се усмихва, а от нея струи ведрина. Доверява, че вярва, че всичко е въпрос на нагласа.
"Мой приятел, който също е с увреждане и работи в една общинска администрация, има съвсем различна нагласа и твърди, че е реалист. Не, за мен това е черногледство, подчертава събеседничката ми. Например ученето за мен не е неприятно, нито е задължение. Като отивам да уча, казвам - отивам да чета. И така подхождам към всичко".
Според Александрина постигнатото от нея е нещо нормално. А тя иска да постигне още много.
"Без цели животът няма смисъл", подчертава младата жена.
Бисерка ТРАЙКОВА
