И в нашата област: Лекарското съсловие застарява

ПАЗАРДЖИК. В броя от понеделник "Знаме" писа, че в края на миналата година в 15 области е имало повече джипита и специалисти на 10 хиляди души население, отколкото в нашата. На 10 души при нас са се падали малко над 6.3 лични лекари и малко над 30 други медици.

- Само с местни лекари е невъзможно да захранваме местните лечебни заведения - коментира председателят на районната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Васил Попов. - Неслучайно

Миграцията от Пазарджишка област и към града под тепетата, към столицата или друго населено място обаче не е толкова голяма.

- Но и при нас започва да се увеличава броят на лекарите, които търсят реализация в чужбина - предупреждава д-р Попов. - Като град, в който преди години имаше филиал на Медицинския институт в Пловдив, обаче все още като цяло се справяме.

Но има и специалности, при които вече се чувства глад за кадри. Например при анестезиолози. Хeматолозите ни са едва двама, токсиколози нямаме.

Като друг болезнен проблем шефът на лекарския съюз в Пазарджик посочи все по-напредналата възраст в гилдията и недостатъчният брой на младите лекари, които да заменят своите колеги след тяхното пенсиониране. Даде пример с джипитата, макар обезпечеността с тях доскоро да не се поставяше под въпрос:

и работи много добре. Догодина обаче смята да започва работа като невролог. Колегата му в Симеоновец вече взе специалност "Очни болести".

Сериозните трудности с липсата на кадри в здравеопазването у нас тепърва предстоят. Нещата ще станат наистина драматични до 10 години, прогнозират от БЛС след направено изследване за възрастовите характеристики на медиците. Половината от действащите лекари дотогава ще излязат в пенсия, защото към момента средната възраст на българските медици е 53 години. Не са навършили 30 години едва 5 процента, между 31 и 45 години са близо 25 процента, а 50 процента са във възрастовата граница от 46 до 60 години, т. е. в средата или края на своята кариера.

Допитване на лекарския съюз до завършващите медицина пък показало, че 80 процента от тях кроят планове за реализация зад граница.

- Ако не започнем да мислим отсега, няма да успеем да запълним огромния вакуум от специалисти, който ще се получи. Ще дойде момент, когато няма да има кой да смени пенсионерите - алармират от съсловната организация.

И настояват в здравната стратегия да се отдели повече място за развитие на човешкия ресурс в системата. Да се оценят наличните кадри и да се определят реалните потребности в здравеопазването по региони, категории, специалности и възрастови групи, смятат в съсловната организация.
Председателят на БЛС Цветан Райчинов предупреди, че

Няма и да е възможно, според него, да си ги внасяме и от чужбина.

Самите лекари пък смятат, че трябва да се върне старата система на специализация, която позволяваше това да става директно на работното място.

- Докато сега, ако не си по държавна поръчка, трябва всеки месец да плащаш на университета такса, без да знаеш защо точно ги даваш тези пари. Никой не ни чете лекции. Не посещаваме и упражнения. Сами си търсим дори учебниците по интернет - обясняват местни специализанти.

Докато специализираме, ние

Единственият вариант за специализант да получава възнаграждение е да го назначат в болницата, но това невинаги е лесно. Ами, ако тя е в друг град и трябва плаща наем на жилище и т. н.?! Ами, ако има семейство, което да трябва да издържа?! И това продължава четири години, не е за месец-два. Преди това си учил още шест - подчертават бъдещите млади специалисти.

Наслучайно през последните години все повече родни медици емигрират. Освен възможностите за реализация, привличат ги и по-добрите условия за специализация.

- В чужбина на специализантите се плащат добри заплати, а има и мерки за подкрепа на другите членове на семейството. Както и за покриване на битови нужди - обясняват запознати.

Заминават и специалисти по хирургия, анестезиология и гинекология, както и такива по образна диагностика, онкология, психиатрия и офтамология. Заради застаряването на населението в световен мъщаб желани и търсени специалности на Запад са и тези, които обслужват нуждите от медицински грижи на хората в пенсионна възраст - гериатрия, вътрешна медицина, неврология, ортопедия.

В някои немски градове например дори работата на хонорар се превръща в утвърдена практика. Някои болници търсят кадри от чужбина, за да запълнят недостига на специалисти, когато се наложи

Става въпрос за поемане на ангажименти за уикенд, седмица-две до месец-два. Заплащането било средно 180 евро на час и не само парите привлича български медици.

- Придобиването на интернационален опит дава повече самоувереност, а научените практики могат да се прилагат и на родна почва.