ПАЗАРДЖИК. Утре в 11 часа в пленарната зала на Общинския съвет ще бъде открита научна конференция на тема „Град и памет”. Националната проява се провежда за втори път и е под патронажа на кмета на общината Тодор Попов.
За това как ще премине двудневният научен форум, разговаряме с д-р Румяна Кацарова, завеждаща отдел “Нова и най-нова история” в музея.
- Д-р Кацарова, предстои второто издание на “Град и памет”. Какво провокира продължението на темата?
- Интересът на колегите е към градовете, родни и в които живеят, и каква памет се пази за събитията от 1944-а и 1989-а. Тазгодишната конференция е продължение на тази през октомври 2011-а, посветена на 100-годишнината от създаването на Историческия музей в областния град. Тогава 65-те участници, представители от БАН, от висши учебни заведения, от музеи и държавните архиви в страната предложиха идеята форумът на тема “Град и памет” да стане традиционен. През миналата година научните им доклади бяха публикувани в нарочен сборник “Град и памет”. Тепърва ще уточняваме времето, през което нашият Исторически музей ще посреща специалисти от различни научни институти да споделят разработките си по въпросната тема.
- Колко са участниците в конференцията, която се открива утре?
- Форумът се организира от местния музей със съдействието на Института за исторически изследвания при БАН и с изключителната подкрепа на общинската администрация и лично на кмета Тодор Попов. Присъстващите ще чуят научни доклади, представени от специалисти в областта на историята, етнологията, културологията и архивистиката. Сред тях са проф.Вера Бонева от Университета по библиотекознание и информационни технологии в столицата, доц. д-р Василка Танкова от Института за исторически изследвания при БАН, д-р Радка Братанова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, д-р Тодор Панайотов от Нов български университет, Весела Пелева от Държавен архив - Варна, Стела Славчева от музея в Шумен и други.
Пазарджишкият музей ще бъде представен с два доклада - моят на тема “Зачертани от историята” и на колежката Валентина Псалтова - “Паметта за събитията в Пазарджик в музейния фонд на най-новата история”.
- Какви основни събития представят научните доклади?
- Свързани са със 70-ата годишнина от 9 септември 1944-а и 25 години от 10 ноември 1989-а. Двете дати са ключови за българското историческо развитие. Те маркират коренните промени в българските градове и обществото като цяло. Двете години - 1944-а и 1989-а - дадоха повод за създаване на различни разкази и истории за събитията и героите. Те се анализират и обсъждат като места на противоречива обществена памет. Затова докладите са разделени тематично в три групи: “Различни памети и места за памет”, “Конструкции и реконструкции на миналото” и “Проблематичната памет”. Докладите от първа и трета група могат да се чуят в пленарната зала на Общинския съвет, а от втора група - в Архитектурната зала в общината. Научните доклади ще намерят място във втория том на изданието “Град и памет”.
В 18 часа утре в изложбената зала на музея ще бъде открита изложба под наслов “Благодетели и дарителство в България - между идеала и реалността”.
- Какво е показано в експозицията?
- Фотоизложбата е дело на специалисти от научния архив на БАН, на Института за исторически изследвания при БАН и Националната библиотека “Св.св.Кирил и Методий”. Реализирана е с финансовата подкрепа на Американската фондация за България и Българския дарителски форум.
Във фотографии и документи оживяват ликовете на плеядата родолюбци - дарители и благодетели от края на 19-и до средата на 20-и век. Специално място е отделено на филантропите Васил Априлов, д-р Петър Берон, Евлогий Георгиев, Димитър Ценов, Димитър Кудоглу, Йорданка Филаретова и други.
Акцент в изложбата е
спомоществователството за българската наука
в лицето на Българската академия на науките. Сред дарителите са 322-ма родолюбиви сънародници от българските колонии в Букурещ, Болград, Браила, Одеса и другаде, поставили през 1869-а в Браила основите на Българското книжовно дружество, сега БАН, . Между тях са братята Евлогий и Христо Георгиеви, писатели, просветни дейци, книжовници, общественици и революционери. Своята скромна лепта за благородното начинание дава и Апостола на свободата Васил Левски.
Благодарение на щедростта на българи се изграждат училища, читалища, библиотеки и паметници, откриват се болници, приюти за сираци и самотни стари хора, осигуряват се стипендии за образование, дават се пари за наука и образование. Подпомагани са и наши сънародници извън отечеството, имащи нужда от помощ и състрадание.
- Има ли дарители от Пазарджис през споменатата епоха?
- Мнозина са и не е възможно да споменем имената на всички. Сред тях са Петър Трумбев, Георги Кожухаров, Панайот Димитров, д-р Захарина Димитрова, Борис Даскалов, Наследниците на Яков Матакиев, Люба Войводова, Мария и Николаки Христович, Тодор Пенев, Тодор Мумджиев, Тодор Хадживелев и други. Тези наши съграждани са давали лептата си за училищни дела, подпомагали са дейността на читалище “Виделина”, сираци и бедни, пояснява д-р Румяна Кацарова.
Пенка МИХАЙЛОВА
