Участието му като доброволец във Франко-пруската война пък го насочва към антракса
Миналата седмица се навършиха 104 години от смъртта на Роберт Кох - човекът, направил най-голямото бактериологично откритие, което и до днес светът е виждал.
Той е роден в семейството на беден немски миньор през един мразовит декемврийски ден на 1843-а. Да чете се научава сам от вестниците, когато е едва петгодишен. Силният му интерес към билогията пък датира още от гимназиалните му години.
През 1862-а Кох започва да учи „Медицина” в университета в Гьотинген. Голямо влияние върху него оказва професор Якоб Хенле, който бил твърдо убеден, че
инфекциите се причиняват от изключително малки живи организми
След дипломирането си през 1866-а Кох работи шест месеца в Берлин и там опознава още един велик учен - Вирхов. През 1870-а се записва доброволец във Франко-пруската война и тя го насочва към една от най-опасните бактериални инфекции - антракса. Изследванията му се увенчават с успех и успява да докаже, че той се причинява от Bacillus anthracies, за което спечелва признанието на водещи по онова време имена в медицината.
Но това откритие не задоволява Кох.
Само 5 дни, след като публикува своя труд за атракса,
започва тайно да търси и причинителя на туберкулозата. Воден от интуицията си, вярва силно, че, тъй като виновни за антракса са бактерии, то и туберкулозата има причинител, който обаче все още не може да се види.
За да се стигне до откритието, донесло му Нобелова награда, Кох е трябвало да направи и редица други иновации в медицината. Благодарение на съвместната си работа с експертите в оптиката Ернст Аби и Карл Цайс, той е
първият учен, оборудвал микроскопа си с техния светлинен кондензатор и с маслени лещи
Така пътят към невидимата с просто око бактерия бил отворен. Интересен факт е, че, въпреки скептицизма на светилата на медицината, Роберт Кох продължил да настоява, че причинителят на туберкулозата е патогенен. Освен това, проявил силен нюх да изследва възли на починали от туберкулоза със специфично оцветяване с анилинови бои.
Отнело му по-малко от месец, за да различи наличието на фини пръчковидни бактерии. Но за да докаже тяхната патогенност, му била необходима чиста култура. Един ден той случайно видял
разрязан картоф,
оставен на влиянието на въздуха в продължение на няколко дни. Забелязъл, че върху повърхността са се образували пъпки с различен цвят, които изследвал под микроскопа си и установил, че всяка пъпка е чиста култура на различна бактерия.
От това наблюдение го осенила иновационната за времето си идея: вместо да посява бактериите в течна среда (утвърден стандарт в онези години), може да ги нанесе върху твърда среда и ще получи чисти култури.
След като добавил
желатин към бульона,
използван за култивиране на бактерии, получил твърда хранителна среда. По този начин вече било възможно да отгледа която си поиска бактериална линия.
Започнал експерименти чрез натъркване на материал от починали от туберкулоза върху новата твърда среда. Възникнал обаче проблем, защото туберкулозните бактерии не растели в нея. Не му било необходимо много време, за да се сети, трябва да прибави кръв, за да се имитира средата в макроорганизма. Така Кох станал създател и на кръвния (шоколадов) агар.
Въпреки приложените нововъведения,
бактериите не дали растеж в първите 24 часа,
нито на 48-ия и 72-рия час. Това не демотивирало големия учен. Той бил сигурен, че, след като са необходими две седмици за развитие на туберкулоза в пациенти, то не би трябвало тази бактерия да расте бързо, както всички други, изследвани дотогава.
Оставил културите в инкубатор и всеки ден в продължение на седмици се вглеждал в пластинките с кръвен агар. Накрая начинанието му се увенчало с успех, когато един ден забелязал малки сиво-бели колонии. Веднага ги изследвал под микроскоп и видял същите фини пръчици, но многократно повече.
Провел и експеримент с животни
- след инжектиране те развивали симптоми на туберкулоза, която Кох доказал чрез дисекция. Той е един от първите, които използват животни за опити с болестотворни микроби.
Роберт Кох обявява откритието си на 24 март 1882-а на срещата на Берлинското общество на лекарите. Всички присъстващи били смаяни от невероятната упоритост и нововъведения, които направили възможно откриването на един от най-големите врагове на човечеството. Един от присъстващите бил Паул Ерлих, който години по-късно споделя:
„Онази вечер беше най-великото ми изпитание в науката!”
През 1905-а Роберт Кох е награден с Нобелова награда за физиология и медицина за изследване и открития, свързани с туберкулозата, резултат от 17-годишен труд. Той предлага и екстракт от туберкулозни бацили за лечение на туберкулозата, наречен по-късно туберкулин. В наши дни туберкулинът се използва само за диагностика.
А Кох се нарежда и сред основоположниците на микробиологията. Сред останалите му основни приноси за медицината са и отриването на причинителите на холера, африкански тиф и т. н.
Още неговите съвременници са го наричали Великият Кох и човекът-история
На 27 май 1910-а в Баден-Баден бил покосен от внезапна сърдечна смърт. Човекът, спасил с откритието си милиони човешки животи, на смъртния си одър бил почетен само от десет души. Дори венците били повече - единадесет венци.
Но многобройните негови ученици, станали световноизвестни бактериолози, продължават делото му. Открити са причинителите на дифтерията и коремния тиф. За пръв път е изолиран организъм, който използва като азотен източник молекулния азот от въздуха (аеробната азотфиксираща бактерия Azotobacter chroococcum). Провеждат изследвания върху дрождите. Въвеждат методи за изолиране на чисти култури от единични клетки.
По материали от интернет
