2700 канабисови растения били обгрижвани с модерно оборудване
ПАЗАРДЖИК. Оранжерия за марихуана е разкрита при спецоперация, съобщи пресцентърът на МВР вчера. От съоръжението, изградено от стоманено-стъклена конструкция на обща площ около 3 декара, са иззети над 2700 канабисови растения, а от пресцентъра предоставиха видеоматериал. "Знаме" научи, че по документи собственик на имота е Лъчезар Блангев, а от Областната дирекция на МВР нито потвърдиха, нито отрекоха информацията.
Екипи от криминалисти, разследващи полицаи, експерти и служители на "Охранителна полиция" извършили проверка на оранжерия, намираща се в местността Чукур савак край града в посока Добровница. В съоръжението от стоманено-стъклена конструкция те открили засадени 2727 млади растения канабис.
Оранжерията била оборудвана с всичко необходимо за отглеждането на дрогата - изградена е вентилационна система, контрол на температурата и влажността, капково напояване. Открити са множество сушилни и центрофуги за нарязване на листната маса преди сушене. С цел затрудняване на видимостта от вътрешната страна цялата повърхност била изпръскана с варов разтвор. В хода на проведеното разследване са установени документи, удостоверяващи право на ползване на имота от криминално проявен мъж от Пазарджик, който е обявен за издирване.
По неофициална информация, това е известният на органите на реда Лъчезар Блангев. По случая е образувано дознание, предприети са действия за задържане на ползвателя. Работата по случая продължава.
Специализирана операция на криминалисти от дирекцията и колегите им от районното управление в областния град е осъществена под наблюдението на Окръжната прокуратура.
Блангев бе приведен в пазарджишкия затвор от Италия на 2 април 2012 година, където търпеше 14-годишна ефективна присъда за сутеньорство.
На 6 април 2009-а той сам влезе в тюрмата в Пазарджик, след като бе осъден от съдия Димитър Бишуров на 3 години затвор по обвинителния акт на прокурор Тихомир Гергов. На 29 април същата година пък бе екстрадиран за Ботуша на базата на еврозаповед за арест, издадена на 15 март 2006-а. Тогава еврозаповеди за арест бяха уважени и за другите подсъдими по делото - Орлин Запрянов, Стефан Божков и Радостин Пенчев, който неправилно бе екстрадиран, въпреки изричното решение на Окръжния съд в Стара Загора той да остане в България, докато не приключи делото срещу него.
Сагата с Блангев
На 27 юни 2011-а съдът в Торино постанови Блангев да изтърпи 14 години затвор за склоняване и психически тормоз на две момичета. Деяние, което се оказа същото, за което е осъден на 3 години през 2009-а. Той обаче бе освободен от затвора през пролетта на 2012-а, а в бележката му от затвора, дори пишеше, че е излежал 28 дни повече.
Тогава той заяви пред "Знаме" дословно: "Това беше пълна дивотия. Еврозаповедта за ареста ми бе издадена цели две години по-рано, но е събирала прах в нечии чекмеджета и две години по-късно я извадиха, а Окръжният съд я уважи и тя влезе в сила (14 януари 2009-а), а към нея имаше приложена изрична гаранция, че след приключването на наказателното преследване и евентуална осъдителна присъда, ще бъда върнат в България, за да изтърпя наказанието си тук. Самото ми предаване на Италия бе незаконно. И съм удовлетворен, че това се видя сега с окончателното решение на Апелативния съд. Още повече, съдът отложи предаването ми на италианците до приключване на наказателното дело срещу мен, по което бях осъден на 3 години, казва Блангев. Знаете, че и аз, и прокуратурата, обжалвахме и протестирахме присъдата на Районния съд, но не знаете защо и двете страни се отказахме по време на заседанието от 17 март. А причината е проста. Хора, чиито имена няма да спомена, в устен разговор започнаха да се пазарят с мен да оттегля жалбата си, защото "отгоре" ги натискали. Обещаха, че и прокуратурата няма да протестира, а ниската присъда ще остане (б.а., така наречената "Група на Блангев" бе разбита от РЗ БОП през пролетта на 2005-а след арестите на групите на Васил Телбизов и Кирил Маринков-Лозенеца)".
Лъчезар Блангев бе екстрадиран с постановление на отдел "Международно правно сътрудничество" на ВКП, по изпълнението на еврозаповедта на съдия Кристина Доманески от съда в Торино. Адвокатите му в България настояваха, че по обвинението на италианците за склоняване към проституция и трафик на Диана Т., Деница Д., Гергана Н. и Мирослава С. (едната от тях твърди, че Митьо Очите я е продал на Блангев) за периода от февруари 2004-а до септември 2005-а, вече се е произнесъл български съд.
Блангев научил италиански и сам си превел присъдата. И твърдеше, че всичко е ставало доброволно - делели с момичетата парите 50 на 50 (според показания по делото, тарифата на улица "Корсо Гросето" до площад "Дерна" през февруари 2004-а била 50 евро за стандартен секс за 15 минути и 30 евро за френска любов и 100 евро за 1 час, а печалбата била между 500 и 800 евро на нощ).
Така Апелативният съд отмени италианската присъда и прие, че Блангев вече е осъден в България за същото престъплание, но… за кратко.
Малко след като Апелативната прокуратура уважава искането на Блангев
за приспадане на изтърпяното му наказание от 28 април 2010-а до 1 април 2012-а в италиански затвор (и от 30 октомври до 20 декември 2008-а) след два отказа - на Районната и на Окръжната прокуратура, на 7 март 2013-а главният прокурор Сотир Цацаров поиска възобновяване на делото. Мотивите му бяха, че при постановяване на решенията си по последното дело Окръжният и Апелативният съд са нарушили закона, защото "няма иденичност на обвиненията". Така съдът изведнъж прие, че периодите на деянията по двете присъди са различни, както и инкриминираните действия, и правната квалификация по двата съдебни акта. И че са нарушени процесуалните правила, защото е прилагана процедура за чуждестранни присъди, при които не е прилагана еврозаповед за арест.
След като делото бе възобновено, Лъчезар Блангев изчезна. Според негови познати, той избягал зад граница, защото видял, че българското правораздаване е не по-малко репресивно от италианското. Но неотдавна пак се върнал в Пазарджик.
Тодор ГРОЗДЕВ
