ПАЗАРДЖИК. Както вече „Знаме” писа, пазарджишкият симфоничен оркестър ще отбележи в четвъртък своя 45-годишен юбилей със специален концерт под диригентството на маестро Григор Паликаров.
Оркестърът започва работа на 19 април 1969 година с подготовката на оперетата „Рози от Балкана” и първия симфоничен концерт. Той бе изнесен на 25 февруари 1969-а с диригент Владимир Недков.
От 1970-а главен художествен ръководител на състава става проф. Иван Спасов - композитор, диригент и преподавател в Пловдивската консерватория. Всъщност той е моторът за израстването на оркестъра в продължение на 20 години. Проф.Спасов разви и утвърди оркестъра като достижение в националната култура.
От есента на 2005-а художественото ръководство поема Григор Паликаров.
Вчера маестро Паликаров беше гост на „Знаме” в едно интервю на наша репортерка.
- Маестро, какво значи да ръководиш оркестър с 45-годишна история и традиции?
- Възможността в един от все пак представителен за България град, но не от най-големите, да съществува пълноценно звено - симфоничен оркестър, изцяло на общинска издръжка, е явление. И изключително рядко срещано в наши дни.
Когато наследих оркестъра, той не беше в най-пълноценния си вид. Групите не бяха попълнени правилно, имаше нужда от нови щатове, от млади хора. Тогава оркестърът правеше малко концерти - един на 40 дни. Това не мога да скрия. Концертите са най-важната част от нашия труд.
Срещах се с какви ли не трудности. Например, че пазарджишката публика в годините на прехода бе отвикнала да ходи толкова често на концерти. Сега вече се случва да правим и по два концерта на седмица. Трябва да отбележа, че и двата пъти успяваме да напълним залата с публика. И подчертавам, че това не е само по време на фестивала „Зимни музикални вечери”.
В Пазарджик започнах да работя така, както смятам, че мога. Сега оркестърът като групи е попълнен изцяло. Имам пълната подкрепа на общината, най-вече на кмета г-н Тодор Попов. На когото държа да благодаря лично от страниците на вашето издание.
Толкова добро отношение към културна институция е рядкост в България.
Ако погледнем към другите общински оркестри, те са в плачевно, окаяно състояние.
Като ръководител на оркестъра за тези десет години смея да кажа, че постигнахме много. Тук гостуваха звезди от световна величина. Ще спомена само австрийците Волфган Шулц, Дитер Флури, Матия Шулц, Албена Данаилова, концертмайсторката на Виенската филхармония, Селим Моане - първи обой на Дрезденския оркестър. Те идват да свирят с пазарджишкия оркестър, защото той стана прочут не само в България, но и в Европа. Дирижираха най-големите български светила и от много страни на света. Вече имаме покани от Европа, от света. Два пъти ходим до Южна Корея - това е връзка, която ще продължи.
- Щях да Ви питам, маестро, как пазите и доразвивате създаденото от проф. Иван Спасов. Но Вие вече го изтъкнахте.
- Познавах Иван Спасов лично. Беше ми пръв учител по композиция още когато бях на 14 години. Давам си сметка с какво светило съм започнал да уча композиция. Той идваше в музикалното училище, палеше си цигарата, правеше си книжна кесия, затискаше я с капака на рояла, тръскаше в нея и започваха нашите уроци. Тогава съм познавал композитора Иван Спасов, ректора на академията Иван Спасов, не съм познавал ръководителя на пазарджишкия оркестър Иван Спасов. Но аз знам за какво светило в българската култура става въпрос. Той е направил много за израстването на този оркестър. След неговата смърт е имало един период, който не е бил най-силният за състава. Сега си мисля, че той седи някъде на небето и се усмихва в брадата си. Радва се на това, което се случва с неговата рожба. Историята ще каже дали моят период е бил добър. Но това, което стои черно на бяло - пълноценното ни участие във всичките фестивали като Софийски музикални седмици, Мартенски музикални дни, Зимни музикални вечери „Проф. Иван Спасов”, Нова българска музика, не може да бъде зачертано. Така че, обръщайки се назад и като погледна това, което е свършено за последните години, мога да заспивам спокойно. Защото смятам, че сме запазили създаденото от Иван Спасов и малко сме надградили. Дай Боже да е повече в оценките на хората.
- Какъв беше 45-ят сезон за оркестъра?
- Беше с две гостувания - в Корея, Франция. Предстои трето - в Гърция. В рамките на отпуската си ще отидем на гръцки фестивал, където ставаме традиционни участници. Проведохме много силен фестивал „Зимни музикални вечери” с гости от Италия и Франция. Не ни стигат четирите фестивални вечери и правим предварителни концерти преди тях.
За концерта утре вечер държа да кажа, че ще изпълним „Симфоничен прелюд” от Пучини - премиера за България. Ще го изпълним и на фестивала в Гърция. Публиката ще слуша и две солистки - цигуларка и контрабасистка. Ще звучи и Симфония от Моцарт. Защото Иван Спасов навремето казваше, че този оркестър трябва да изпълнява често този композитор.
През юни на оркестъра предстоят четири концерта. Закриваме сезона на 26 юни с участието на Мария Принц, дъщерята на Константин Илиев, страхотна пианистка. (А композиторът и диригентът Константин Илиев бе не само учител и приятел на Иван Стасов, но работеше много с пазарджишкия оркестър.) Преди това ще дойде един италиански диригент с филмова музика от Нино Рота, идва от неговия роден град. Тя ще бъде изпълнена единствено в Пазарджик. Следва програма с произведения само на Бетовен с диригент американец с виетнамски произход. Ето така работим ние в симфоничния оркестър.
- Какво ще си пожелаете на себе си и на оркестъра?
- На оркестрантите ще пожелая да продължават да работят с чисти сърца и с много ентусиазъм. Ще пожелая този оркестър да продължава да ме радва и да мога да се гордея с него. Защото името му се свързва с моето. То служи като визитна картичка за критерия ми.
Дима БОЙЧЕВА
