Панагюрци откриват библиотека 5 години преди да основат читалище
ПАНАГЮРИЩЕ. През 1851-а, по идея на учителите Йордан Ненов и Атанасий Чолаков, към мъжкото училище се урежда “богата книжница” /библиотека/. В нея са събрани български, руски, гръцки и турски книги и ръкописи. Години наред библиотеката ползват само учители и ученици. Годината е 1860-а, а денят е 11 май - празникът на Кирил и Методий. С пламенна реч на учителя Никола Харитонов тържествено е обявен достъпът на гражданството до училищната библиотека. От този паметен ден тя придобива качества на читалищна.
Името на панагюреца Симеон Хаджикирилов ще остане вписано в културната история на града. Наследил от баща си богата библиотека от книги, ръкописи, вестници и списания, той дарява значителна част от тях на новооснованото през 1865-а читалище. Оттук насетне съществуването на библиотеката под покрива на читалището се вписва трайно в обществено-политическия и културния живот на будното средногорско градче.
Библиотеката или така наречената книжница се обогатява постепенно с книги, списания и сбирки от всички български вестници, издавани в чужбина. По време на Априлското въстание турците опожаряват главното училище, в чиито буйни пламъци изгаря и читалището с богатата си библиотека.
Днес фондът на Градската библиотека включва 89 хиляди и 31 библиотечни документа, от които 84 хиляди и 978 книги, 1870 периодични издания, графични и картографски издания, грамофонни плочи, касети, диапозитиви и диафилми. Една трета от фонда е справочен. Годишно се абонират около 50 периодични издания и се закупуват около 2000 тома книги. Библиотеката съхранява и ценно богатство от 200 тома старопечатна литература.
Някои от тях са библиографска рядкост. Особено внимание заслужават: “Граматика на булгарски език” и “Краткое и ясное изложение за правото чтение на греческия язик” от Неофит Рилски, издадени през 1835-а, “Водител за взаимните училища” и “Писменик” на Сава Доброплодни, отпечатани в Земун през 1852-1853-а, “Неделник” на Софроний Врачански, “Царственик” на Христаки Павлович - първото печатно и преработено издание на “История славяноболгарская” на Паисий Хилендарски. Възрожденският периодичен печат включва пробния брой на първото българско списание “Любословие” на Константин Фотинов, отпечатано в Смирна през 1842-а, както и редактираните от П.Р.Славейков списания “Ружица” и “Пчелица”. Ценен книжовен паметник е “Ведение в всеобща история” - превод от руски от Атанасий Чолаков, издадена в Цариград през 1851-а.
(Зн)
