В Лос Анджелис два пъти звучи името на България заради пазарджишка ученичка

ПАЗАРДЖИК. Невероятен успех завоюва българският отбор на най-голямото ученическо състезание в света за наука и инженерство, спонсорирано от гиганта ИНТЕЛ. В направление "Математика" Румен Данговски спечели втората награда на основното жури (първата е присъдена на американски младеж), а единадесетокласничката от пазарджишката математическа гимназия Райна Гаджева - трета награда. Наградите са известни като ученическите "Оскари". Освен това нашето момиче получи и наградата на Американското математическо дружество (AMS) - една от най-престижните професионални организации в сферата на математиката. Отличията младата математичка завоюва с проекта си "Покриване на квадрат с дължина n+ε с единични квадрати" - оригинална работа, базирана на конструкциите на Александър Сойфер върху същия проблем

-  Очакванията към нас бяха големи, това ни напрягаше много, радваме се, че ги оправдахме. Това заяви пред "Знаме" Райна Гаджева, която преди ден се върна от Лос Анджелис...

- Развълнувана съм много, наистина. Очаквах някой от нас тримата да вземе награда. Изненадах се, че аз взех две награди. А най-странното беше, че при положение, че има 1783-ма участници от над 70 страни, двама представители на България получиха награда. Това е изключителна рядкост. Явно са сметнали работата ни за професионална.

- В първия ден изложихме нашите постери с проектите. На следващия ден отидохме да видим, дали работите ни са допуснати до състезанието, защото някои от участниците получиха неприятното съобщение, че са дисквалифицирани. Имаше няколко десетки проекта дисквалифицирани, но не от математиката, от нашата сфера беше само един. След това основното жури разглежда проектите, същото правят и останалите журита. На следващия ден бе самото състезание - бяха ми оставили писма, че проявяват интерес и ще минат да ме изслушат.

- Осем. Интервютата траеха по 15 минути по график. И на всеки 15 минути един зловещ глас съобщаваше, че трябва да премине към следващия участник. А специалните журита минаваха, когато решат, и това беше неприятно.

- То бе далеч по-професионално. Задаваха ми конкретни въпроси, единият от оценяващите беше много заинтересован и още тогава ми се стори, че при тях имам голям шанс. Ние се надявахме действително на награди от AMS, защото те са много по-престижни и полезни в бъдеще при кандидатстване в университети.

- Съобщаваха наградите в обратен ред, аз вече бях получила тази от AMS. След като казаха Пазарджик, Райна Гаджева, излязох, а Румен Данговски се разстрои, защото шансът двама от България да вземем награди беше абсурден. Казаха името му, а той не помръдва. Побутнах го веднъж, не става, втори път, пак не мърда, бутнах му стола, за да излезе на сцената. Много щастливи сме. Защото очакванията към нас бяха големи, а това ни оказва голямо напрежение.

- Румен е година по-голям от мен и вече е приет в няколко университета. Смята да продължи обучението си в Масачузетския технологичен институт, макар че беше приет и в Принстън и Йейл. Моите планове все още ги избистрям, но вече съм се насочила към САЩ. Доскоро смятах да уча в Англия. За работа - не зная - може би ще се върна в България, може да остана и в чужбина. А наградите помагат, защото в тези университети кандидатстват много ученици, които все са отличници. С тези две престижни награди от най-голямото състезание по науки в света ще съм разпознаваема.

- Във втори клас отидох на първото състезание и станах втора в Пазарджик, без да съм се готвила. Казах си: "Аз май разбирам от математика". В четвърти клас бях обрала всички първи места в града. В седми клас вече започнах да се явявам и на национални, където конкуренцията беше силна. Дотогава се занимавах само със състезателна математика. С проекти започнах в девети клас след участието ми в Лятната изследователска школа, която се организира от Ученическия институт по математика и информатика. Три пъти вече съм участвала. Ходя по конференции. Бях и Москва, миналата година пак бях класирана, но по финансови причини не отидох.

- Най-важното в момента са изпитите по английски SAT и TOEFL. Може би ще работя и по нов проект. 

- Изключително сложно е. Може и сама да избера тема - проблем, по който име нещо неразрешено и аз мога да допринеса. Но аз съм ученичка и съм с ограничени знания и тя може да се окаже не по силите ми. Мога да загубя месеци по нещо, което да не доведе до резултат.  Или пък да се захвана с неразрешим проблем. Тук са ни полезни работещите в Института по математика към БАН, които срещат същите проблеми. Моята тема ми я постави проф. Николай Николов. Имах много проблеми, не виждах какво повече да направя. Работех дори часове преди самото състезание. Беше ми страшно напрегнато. Защото ходех и на училище, където всеки учител си има своите изисквания към мен.

- С ясно поставена цел и много безсънни нощи.

- Има. Журитата, както казах вече бяха осем, изтощително е това, и при последните три вече нямах глас и при последните три се извинявах и питах може ли да пия вода на всеки 30 секунди. Гласът ми звучеше, сякаш всеки миг ще се разплача, така ми беше пресъхнало гърлото. Те проявиха разбиране и явно са оценили труда ми. Бяха много позитивно настроени. Всички харесаха разработката ми.

- Със спокойната атмосфера и дружелюбни хора. Може би, защото бяхме туристи, можех да заговоря всеки на улицата. А на състезанието сред почти 1800 участници се нагледах на всякакви етноси и ми беше интересно. Странното бе, че от много социално, събитието се превърна в един момент в асоциално - запознах се с толкова много хора, че не успях да ги запомня. Помня петнайсетина-двайсет.

- Да. Честно казано това беше най-важното за мен. Очакванията към мен ме напрягаха, но това беше много важно, защото зад моята работа стоят много хора - проф. Николай Николов, Константин Делчев, който ни заведе на самото състезание.

- Да, случва ми се всеки ден. Но се старая да изглеждам професионално, макар че съм ученичка. В проектите открих огромна страст за мен, изключително приятно ми е. На конференциите намерих много приятели - това са местата, където се срещаме хора с общи интереси.