Убеден е последователят на Петър Дънов Георги Изворски, който със съгражданката ни Силвина Белопойчева строи духовен център "Наш дом"
ВИНОГРАДЕЦ. "Наш дом" - така се нарича духовният център, който градят в селото Силвина Белопойчева и Георги Изворски. По думите им "Наш дом" ще бъде място, където ще приложат своята визия за природосъобразен живот в хармония със себе си и със света. Това е тяхното място, където ще посрещат хора от целия свят за беседите и лечебните сеанси с Георги Изворски.
"Една мечта за живот извън града, в общност, става реалност", казва Силвина Белопойчева. Тя е от Пазарджик, завършила е математическата гимназия. Дълго време е живяла в София, работила е в посолство. Докато не съвсем изведнъж животът й се преобръща. Инициатива на Силвина Белпойчева са така наречените "Кръгове на любовта", за което "Знаме" писа. За първи път тя се проведе на 22 март в цялата страна, като инициаторката и Георги Изворски се хванаха за ръце с десетки хора в София в градинката между Софийския университет и парламента. Идеята е да покажат съпричастност към съдбата на България не чрез протести, а излъчвайки любов и към политиците. Поредната дата за "Кръгове на любовта" е 18 май.
Пътищата на Георги Изворски и Силвина Белопойчева се пресичат преди няколко години. Запознават се скоро след като последователят на Петър Дънов (Беинса Дуно) слиза от Тетевенския балкан, където се отдава на отшелничество шест години.
Завръщайки се сред хората започва да води беседи, за всичко онова, което е преживял, премислил, почувствал.
Срещата ни с Георги Изворски е след такава беседа в Асеновград. Споделя, че хората най-често му задават лични въпроси.
"Питат ме и как тече в момента прехода или има ли изобщо преход. Казвам им съдете по самите себе си - ако имате някакви изменения, усетно или неусетно, значи има нещо. Това изменение е по-очебийно, отколкото са обикновените неща. Но, ако човек смята, че и тези промени са обикновени, значи за него не съществува такъв преход.
Вижда се още от природата - при нея е най-явно. Защото аз не гледам телевизия, не чета вестници (макар че е бил журналист 10 години), слушам понякога прогнозата за времето.
Градушки, бури, смерч, наводнения - имало ги е и някога, но по-рядко и в по-умален размер.
Сега се случва нещо, което влияе на всички, но всеки ги възприема индивидуално".
Според Георги Изворски на България е отредена водеща роля.
"Учителят Беинса Дуно казва, че България е на ръката на Бога, а българите трябва да разпространят оня морал и нравственост, който трябва да завладее света. Това са приятелството между хората, мирът, хармонията и най-вече любовта. Защото сме на прага на епохата на любовта. Не сме влезли още, след като убиваме животни и се самоунищожаваме, като унищожаваме планетата. Но всичко започва да си идва на мястото. Има все повече и повече събудени души. Тези души започват да се обединяват и стават сила".
Георги Изворски сподели, че преди ден случайно изровил дипломата на баща си - военен летец, от артилерийското училище в София, издадена още по царско време.
"В дипломата имаше шест предмета, а първият, който е изучавал, се казва "Морална подготовка", подчертава събеседникът ми. Като млад и наивен учител някога, току-що напуснал студентската скамейка, исках да преобразя света и направих доклад, в който предложих не учебно-възпитателна работа, а възпитателно-учебна работа. И се обосновах, че възпитанието е по-важно от всякакъв вид образование и учение. Четох доклада си по семинари - градски, регионални, области, републикански - всички ми ръкопляскаха. Взеха ми доклада в министерството на просветата и той потъна.
Едва сега виждам пролука - вече се обръща малко повече внимание на възпитанието, отколкото на образованието.
Знаете поговорката за липсващите 7 години. Затова в старата българска нравственост - патриархалната, най-напред са учили човека на обноски - да поздравява възрастните, да им отстъпва място, да им помага… И на връзката с всевишния - с оная светла сила, която ние не я виждаме, но от която зависи всичко. Нейните закони, ако не изпълняваме, усещаме го на гърба си. Природата е създадена от нея, природата и божествените закони са най-великите закони. Човек като ги знае е здрав, богат и щастлив. Когато не ги знае е беден, болен и нещастен".
Относно твърденията, че съвременното ни общество е болно, Георги Изворски подчертава:
"В България се случва всичко това, защото българите имаме огромна разлика с останалите народи.
Всеки българин е личност, той е индивидуалност, а не индивид.
Индивидът е животно, а то живее със стадно съзнание. Такива са масата народи в света - те искат да имат ръководител. 99 на сто от нациите в света са такива, включително и еврейската, която доскоро водеше света. Българите са абсолютни индивидуалисти. Всеки иска и може да бъде и командир, и началник, и политик, и поп. Заложено му е като ген. Това е най-хубавото, но става егоист и егоцентрик. Т.е. много користолюбив. А трябва тази хубава особеност на българина - че има собствено мислене и че е пораснал като личност, да се развива и да има колективно съзнание.
Да казва, аз ставам за всичко, но и Иван, и Стоян, и всички останали стават за всичко.
Малко по малко вече започваме да признаваме и другите, а не само себе си. Това вече ме радва. Но това е само при духовните хора. Не при религиозните. Разликата между тях е, че религиозният човек е вярващ, но менте вярващ, защото работи с пороците, докато духовният човек работи с добродетелите".
Работа с добродетелите кипи в "Наш дом", макар още да не е завършен. Духовният център се помещава в една къща в селото, сред просторен двор, част от който е засят с лимец, картофи, краставици, цветя. Около овощните дървета е разстлана слама от лимец, за да не расте трева. Всичко се отглежда без пръскане и торене. Пак така отглеждат и 20-те декара с лимец в землището на Виноградец.
"След като напуснах светския живот, така да се каже, първото нещо, което ме вдъхнови беше идеята за създаване на еко селище, сподели Силвина Белопойчева. Проучих различни модели по света и стигнах до знанието, че еко селище може да се изгради само от общност. Направих свободен киноуниверситет - в къщи идваха приятели, обсъждахме филми, канех лектори по екоземеделие. След като в живота ми се появи Георги Изворски идеята ми се разви и днес имаме приятели из цяла България, а общността ни наричаме "Семейство на светлината".
От години Георги Изворски и Силвина Белопойчева правят беседи из цялата страна, но за първи път ще са в Пазарджик на 30 май. Идват по покана на Клуба на фантастите в Младежкия дом. А съвсем скоро ще изнесат беседи и в Лондон по покана на българската общност там.
"Животът ни са многобройни постоянни пътувания, сподели Силвина Белопойчева. Но в духовния център ще могат да ни посещават всички, които пожелаят да се включат в духовната и физическа работа, свързана с еко земеделие. Ние сме може би едни от първите, които започнахме да сеем лимец - древна зърнена култура, и да я изтъкваме нейните качества.
А защо избрахме Виноградец?
В търсене на мястото обикаляхме цялата страна, а това само ме намери. Открих къщата за моя приятелка, тя обаче се отказа и аз си дадох сметка, че човек неслучайно се ражда на дадено място. И това за мен е завръщане към корените - близо до моя роден град. А освен това е и в центъра на България".
Нарекли центъра "Наш дом" на името на филм за един лечител.
"Наш - нещо, което е за всички, и дом - съдържа в себе си хармонията на космическата мантра ом", пояснява Силвина Белопойчева.
"Дом е земната къща на душата", подчертава Георги Изворски. От старосанскритски.
В беседите си Силвина Белопойчева разкрива как човек да се лекува с храна, вода, дишане, слънце…
"Както Георги казва, решението да се замислим за здравето си вземаме или доброволно, или доброзорно.
Доброзорният са болестите и страданието. Рано или късно хората узнават, че ако искат да се спасят, вегетарианството е единственият вариант. Доброволният е по-добрият - човек да осъзнае не само какво причинява на себе си, а и на околните. Защото, хранейки се с животни, влияем и на природата, участваме в нарушаването на екоравновесието. За българина не е трудно, защото все още не сме прекъснали връзката си със селото. И може сам да отглежда поне част от храната си."
Хората, които са присъствали на беседите на Силвина Белопойчева и Георги Изворски споделят, че се чувстват променени и по-добри.
А Изворски така усеща и владее аудиторията, че след като спре да говори, е дал отговор на всичките им въпроси, защото ги е предусетил.
"Разковничето е в думите на Учителя - ако, когато говориш не излъчваш любов, по-добре не говори, казва последователят на Петър Дънов. Второто е - когато говориш, трябва да те разбере и 5-годишно дете. Това спазвам.
Егоизмът е индивидуален и колективен - всеки тегли към чергата си, посочва Георги Изворски. Аз, ако тегля чергата само към България, ще съм национален колективен егоист. Затова тегля чергата към човечеството, по-малко - не. Тегля към планетата.
Прекрасно е сегашното положение на България.
Вижте какво става в Украйна - в центъра на Европа избиват всеки ден десетки хора. А уж Европа е цивилизована?! У нас има някакви катаклизми, но те са природни и неголеми. Трябва да се отнасяме ласкаво и нежно към природата и да вземаме само колкото ни е необходимо, а не алчно и хищнически. Затова моралът е над всичко, нравствените ценности.
Човек трябва да знае, че нищо не е негово - нито животът, нито здравето, нито децата, нито колата, нито къщата… Единственото, което е негово, е опитността. Бог ни е изпратил тук, за да полагаме усилия, да бъдем стопани и да спазваме неговата воля. А тя е да раздаваме обич, доброжелателство, мир, хармония, добронамереност.
А как се отнасят към нас, няма абсолютно никакво значение. Убиват свети апостол Стефан с камъни, а той казва: "Господи, прости им този грях, те не знаят какво правят!". Разпъват Исус и той казва: "Отче, прости им!"
Хората са на различни нива на обучение - 99 процента от човечеството са в яслите и детската градина. Гениалните хора са в първи, втори, трети клас. Студенти са духовните наставници! Няма други! Щом убиваме животни, щом играем хазарт, щом пием алкохол, сме в първо човешко измерение!"
Бисерка ТРАЙКОВА
