Вегетарианец с анемия или месоядец със сърдечно-съдови проблеми?
ПАЗАРДЖИК. Д-р Зоя Шошева е специалистка по хранене и диететика.
С нея разговаря наш сътрудник:
- Д-р Шошева, навлизаме в летния сезон, това предполага ли по-специална диета?
- През лятото, особено когато започнат горещините, трябва да се приемат повече течности - 1,5 до 2-3 литра. Полезни са минералната вода, айрян, натурални сокове (фрешове) и чайове. Настава времето на плодовете и зеленчуците и трябва да се възползваме от това - по 300-400 грама на ден заради богатството си на витамини, минерални соли и голямото съдържание на вода. Трябва да се избягва алкохолът в големи количества, особено концентрираният. Бира може, но в умерени количества. Освен вече споменатите, полезни са зърнените храни, които са в основата на хранителната пирамида; нетлъстите меса като пилешкото, телешкото и рибата, повече растителни мазнини в пресни салати. Когато зеленчуците са сурови и на едри късове, се запазват витамините и полезните вещества в доматите, настърганите моркови, марулята, зелето. Цял домат е много по-полезен, отколкото нарязан. Вече се срещат в заведенията и по-едро накъсани марули и резени краставици. Ядки и растителни масла, прибавени към такава салата, я правят още по-питателна.
Червените плодове и зеленчуци са особено богати на антиоксиданти, витамини и фибри. Съдържат малко естествена захар и са бедни на калории. Единайсетте най-полезни за здравето плодове и зеленчуци са следните: червена боровинка, вишна, червен домат, малина, червена репичка, червено френско грозде, череши, червена чушка, шипка, червена ябълка и ягода. За предпочитане е да са цели и сурови. И винаги да са добре измити.
- Какво мислите за вегетарианството?
- То е крайно течение в диетологията, изключващо от менюто животинските продукти. Има няколко групи вегетарианци: лъжливите консумират риба, млечни продукти и пиле, полувегетарианците - яйца и млечни продукти, а същинските вегетарианци не консумират нищо от животински произход. Крайните вегетарианци се наричат вегани. Същинските понякога правят изключение, докато крайните винаги държат на растителните продукти. Суровоядците пък са крайна форма на вегетарианци и използват само растителни храни без термична обработка.
- Опасно ли е вегетарианството?
- При крайните форми на вегетарианство има риск за човешкия организъм. Защото се лишава от месото, а то внася изключително нужни вещества: белтък, желязо, фолиева киселина, витамин В 12 и други. При липсата им страда еритропоезата в костния мозък (изграждането на червените кръвни телца - еритроцити). При такива хора и хемоглобинът е в ниски стойности, мъчат ги желязонедостатъчни анемии. Именно в месото се съдържа двувалентно желязо, усвоимо от човешкия организъм. Растителното желязо е тривалентно и се усвоява минимално. Месото, рибата и яйцата са източници на пълноценни белтъци, важни за синтезирането на тъкани и белтъчини, както и за поддържането на имунната система. Животинските белтъчни храни са богати на витамин В и на много минерални вещества. Месото и рибата, като източник на лесно усвоимо желязо, намаляват риска от анемии. Белтъците са изградени от аминокиселини. Еталон за съдържанието на всички незаменими аминокиселини е яйцето, особено жълтъкът. Той е много полезен. Незаменимите аминокиселини са особено важни за подрастващия организъм, както и за развитието на централната нервна система.
- Кои са отрицателните страни на месоядството?
- Има си и отрицателни страни: високият прием на тлъсти меса увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, тъй като се покачва лошият холестерол, а вегетарианците, освен анемиите, може да се сдобият и с наднормено тегло.
Вегетарианците, колкото и да се стараят да си набавят растителните белтъци, не биха могли, защото животинският белтък е важен при изграждането на органите и системите.
- Какво се случва при приемането на растителни храни?
- Те са богати на много витамини, минерали и изключително важните за червата баластни вещества (влакнини).Това са несмилаеми хранителни вещества в човешката храна: пектини, целулоза, хемицелулоза, лигнини и други. Баластните вещества изграждат клетъчната стена на растенията и дават чувство за ситост - желан ефект при диетолечението при затлъстяване. В тънкото черво те улавят внесения чрез храната холестерол и водят до намаляване на неговото ниво. Намаляват концентрацията на канцерогени в дебелото черво и на химичните токсини, като ги свързват и изхвърлят от организма. Това е профилактика на рака на дебелото черво, те са най-добрите му чистачи.
Между 25-30 грама баластни вещества са нормалната дневна доза.
При затлъстяване, неинсулинозависим захарен диабет, подагра, повишен холестерол и други нуждите от тях са завишени. Храните, богати на влакнини, са триците, пълнозърнестият хляб, фъстъците, грахът, фасулът, стафидите, морковите, картофите, зелето и други. Този ранен ефект при суровоядството, на базата на влакнините, е много полезен за здравето. Но, съчетано с безмесното хранене, е много вредно за организма - за някои органи и системи в него.
- Вашето отношение към лечебното гладуване?
- Като специалистка и лекарка, аз не съм привърженичка на изключителното гладуване. Много е опасно, когато не е под лекарски контрол. Често пациенти попадат в клиника по този повод. Диетолозите-медици са за разтоварващи дни - поне два в седмицата, когато да се консумират само плодови или млечно-плодови храни през целия ден, но е препоръчително за хора, които през останалото време се хранят балансирано.
- Какво е балансираното хранене?
- Балансираното (здравословно) хранене е това, което осигурява на организма максимално разнообразие на храните, включени в хранителната пирамида, и осигурява всички хранителни вещества на организма: зърнени храни и картофи; зеленчуци и плодове; мляко и млечни продукти; месо, риба, яйца, бобови храни, ядки и други; добавени мазнини - слънчогледово олио и зехтин; захар, захарни и сладкарски изделия в малки количества.
Димитър МИЛУШЕВ
