В деня на катастрофата планирала да е в пловдивска галерия, но съдбата решила друго
ПАЗАРДЖИК. Около 14.30 часа в неделя е починала най-тежко пострадалата в катастрофата между пътническия влак и камиона край Септември. Това съобщи д-р Васил Вълчев, изпълнителният директор на областната болница, където лекарите се бориха за живота й в продължение на няколко дни.
Както "Знаме" писа, шестима души бяха приети в най-голямото лечебно заведение, като най-критично бе състоянието на 62-годишната Маргарита Грозданова. От удара тя бе получила сериозна фрактура на черепа с кръвоизлив между меките мозъчни обвивки. Настанена бе в Отделението за анестезиология, реанимация и интензивно лечение (ОАРИЛ), където бе поддържана медикаментозно на изкуствена вентилация.
Маргарита Грозданова бе дългогодишна директорка на Младежкия дом в Пазарджик.
Оглавявала е също така дирекция "Култура" в общинската администрация. Беше и зам.-директорка на СОУ "Георги Брегов".
Познават я много хора. За едни тя е била доказан професионалист, за други - скъп приятел, за трети - любим учител. Всички скърбят за загубата.
"Отиде си един добър човек - честен и принципен. Остави след себе си спомен за безкрайна човечност! Неподражаема в своя смислен живот и незабравима за всички, които я познаваме и обичаме! Ще остане завинаги в мислите и в сърцата ни!". С подобни думи са дали израз на покрусата си приятелите на Маргарита Грозданова във Фейсбук.
- Маргарита бе един истински приятел - от тези, които рядко се срещат - казва за нея художникът Славчо Славчев. - У малко хора има толкова доброта и добронамереност на едно място. Изключително отдадена на работата си, отворена и всеотдайна. Предполагам, че такава ще остане в спомените на повечето от тези, които я познаваха и до които бе успяла да се докосне. А те са страшно много. Който не е минал през Младежкия дом, докато тя бе директор, само той не знае коя е Маргарита Грозданова. А се занимаваше и с куп други неща. И моето познанство с нея датира от този период.
Посрещна ме, когато дойдох в този град през 1982-а като млад художник.
Заедно работихме, и докато беше шеф на "Култура"-та по времето на кмета Слави Генов.
След това остана без работа и започна като продавач-консулт в магазин "Явор". Тя, която бе завършила "Социология", бе толкова ерудирана и т. н. Спомням си, че един от малките началници тогава казваше за нея:
- Тази Маргарита, ако не беше толкова прякодума, от нея щеше да стане идеалният магазинер.
Маргарита наистина беше прякодума. Не умееше да премълчава - без значение дали срещу нея стоеше началник или някой друг. Но беше и идеалист.
Ако всички приличахме малко повече на нея, мисля, че животът щеше да е малко по-добър.
След пенсионирането си Маргарита Грозданова се връща да живее в родното Ковачево. Кака Марче - така я наричаха много от жителите на селото. Именно там много близки и приятели се простиха с нея вчера. Там беше и погребана.
- Дори само да видиш семейната им къща в Ковачево, е достатъчно, за да разбереш, че Маргарита и близките й са от по-особено тесто, коренът им е по-друг. Макар да е на село и да е отпреди 50-60 години, това е градска къща.
Строена е с друг аршин - с баня, с мокри помещения, от едно помещение се влиза в друго. Стъпалата са извити, не са прави. Спомням си колко ме впечатлиха тези стъпала още при първото гостуване. А какво вино правеха двете със сестра си. Избата им определено печелеше симпатиите на ценители. Много неща й се отдаваха на Маргарита, спомня си с тъга Славчо Славчев.
В деня на катастрофата - 7 май, г-жа Грозданова и художникът трябвало да са в Пловдив:
- Планирахме да носим мои картини в една от галериите. Заради тази уговорка се върнах от другия край на България. На нея обаче й се наложи да замине за София - мисля, по семейни причини. Разминахме се по възможно най-жестокия начин. Каквито и планове да кроим, последната дума в крайна сметка е на съдбата. И сякаш двата метра под земята не са толкова далеч, колкото ни се струва.
Катя ФИЛИПОВА
