Всеки трети жител на областта живее под линия на бедност
Според последното изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), Пазарджишка област се нарежда на второ място по неравенство в разпределението на доходите. Бие ни само област Сливен. При това - преднината й е съвсем минимална.. Съотношението между доходите на най-бедните и най-богатите 20 процента от домакинствата в Сливенско е 12.6 пъти, а при нас е 11.6 .
С това лошите новини не свършват. Линията на бедността в нашата област е една от най-ниските в страната. Достига едва 2630 лева годишно. По-ниска е само във Видинско - 2436 лева, в Сливенско - 2310 лева, и в областите Търговище - 2250 лева, и Ловеч - 2414 лева.
29.4 процента от хората при нас живеят под линията на бедността.
По-висок процент на бедните от института отчитат единствено в областите Сливен (32 процента) и Видин (34.1 процента).
С малки съкращения, ето и въпросното изследване на ИПИ:
"Данните за бедността и неравенството на регионално ниво в страната невинаги привличат внимание, макар да водят до интересни наблюдения. Знае се, че всеки пети българин попада под линията на бедността, но регионалните различия често се пренебрегват - например, че във Видин и в Сливен на практика всеки трети е там. (Същото се отнася и за нашата област, защото от 30-те процента ни делят някакви си шест стотни - бел. авт.)
Всяка област си има своя линия на бедността. Тази във Видин е 2436 лева и е почти два пъти по-ниска спрямо тази в столицата София, където е 4782 лева. Въпреки това, във Видин относителният брой на хората, попадащи под тази линия, е два пъти по-висок (34.1 процента), спрямо този в София (18.4 процента).
Линията на бедността в България мери относителната бедност, тоест неравенствата, тъй като тя се формира спрямо медианния доход. Казано по-просто - беден е този, който изостава твърде много спрямо останалите.
При всичките условности на данните - по-богатите области, тоест тези с по-висок БВП на човек от населението, са обикновено и тези с по-малък дял на хората, попадащи под линията на бедността или с по-малко относително бедни.
Подобна е и картината с неравенството, измерено чрез отношението на най-богатите и най-бедните 20 процента от домакинствата в областите. Това отношение варира от 3.5 пъти в Благоевград до над 10 пъти в Видин, Пазарджик и Сливен.
Все пак и в двете сравнения има примери за бедни области, които стоят добре от гледна точка на неравенството, но почти липсват примери за богати области, които изпъкват като неравни.
Кърджали и Ловеч например са бедни области, които обаче стоят добре по отношение на неравенството. Стара Загора пък е пример за по-скоро богата област, която обаче не стои добре в данните за неравенството.
Казаното дотук допълнително се засилва, ако вместо БВП на човек от населението, използваме коефициента на заетост. Тук тезата е, че
повечето работни места водят и до свиване на неравенствата.
Повечето работни места вдигат съответно летвата на бедността, но и оставят по-малко хора под тази линия. Ето още един аргумент защо фокусът на политиките за намаляване на бедността трябва да е върху новите работни места, а не както традиционно попада върху т. нар. политика на доходите. Последната често включва не просто преразпределение, но и намеса на трудовия пазар, която е уж в полза на работещите, но всъщност оскъпява труда и пречи на новите работни места, особено в изостаналите региони.
Всяка година Институтът за пазарна икономика прави анализа: "Регионални профили: показатели за развитие". В този от миналата година, въз основа на данните от 2012-а, състоянието на местната икономика е определено като незадоволително:
"И през 2012-а пазарът на труда в Пазарджишка област остава в дълбока криза. Средногодишният коефициент на безработица на населението над 15 години нараства от 2009-а насам, като достига 18.3 процента през 2012-а. За същия период спадът на заетостта е с близо 10 процентни пункта, тоест два пъти по-бърз от средния за страната в годините на кризата.
Това е причината от шесто място по най-висока заетост през 2008-а област Пазарджик да се смъкне до 21-о място през 2012-а.
Подобен спад се наблюдава и в областите Смолян, Варна и Ловеч.
Средногодишните доходи на населението в нашата област са ниски, а нивата им са сходни с тези в области като Кърджали и Кюстендил.
Ниски при нас остават и темповете на усвояване на средства по оперативните програми на Европейския съюз от общините, като спрямо броя на местното население по-малко средства са усвоени в десетина области.
В периода 2008-2011 г. се забелязват благоприятни тенденции при чуждестранните инвестиции в предприятия от нефинансовия сектор, като техният размер с натрупване нараства близо четири пъти. В резултат на това БВП на глава от населението в областта се увеличава рязко през 2010-а.
Мина ГЕОРГИЕВА
