Притежател на реликвата е Стоян Бързев от Пазарджик. Наследник е на Георги Салчев - един от участниците в Априлското въстание.
Повече за историята на въстаническата униформа разказа пред наша репортерка Стоян Бързев:
- Дълги години е съхранявана от майка ми, без никой да знае за съществуването й. Явно е била укривана, но поради какви причини, не знам.
Униформата е личното облекло на Георги Салчев от Копривщица, участник в подготовката на Априлското въстание там. След избухването му, вестоносецът - 20-годишният Георги Салчев (Салкин) донася кървавото писмо в Панагюрище. Пътят с кон дотам се изминавал за 6, но той го преминал за два часа.
След предаване на писмото, от умора конят пада и умира
Георги се заселва в Панагюрище, по-късно синът му Васил се хваща ратай при пазарджишки чорбаджия, който нямал деца и гледал на ратая си като на собствен син. Семейството притежавало над 250 декара земя. На Васил се ражда син Станчо, баща на моята майка. И така униформата се предава от поколение на поколение - моето е пето поред.
Униформата, за която майка ми вероятно е забравила, че съществува, открих случайно преди няколко години. Бе поставена в чувал в гардероба, миришеше на нафталин. На места съвсем незабележимо бе проядена от молци. Щом я зърнах, първата ми мисъл бе как ще ми прилегне при участието в някоя от възстановките за годишнините на Априлското въстание. Премерих я, но се оказа малко тясна, наложи се да се отпусне със същия плат -
чисто нова аба, която открихме в същия чувал, навита на топче.
Нямаше никаква разлика нито по дебелина, нито по цвят. Затова разширението на дрехата не личи.
Автентичен е и калпакът, изработен от агнешка кожа (отвън), перото върху него е от щъркел, кръстчето също е оригинално. Копчетата върху мундира са отливка от оловото, от което въстаниците леели куршумите. Пушката - тип “Бердана” от 1874-а, е личното оръжие на Георги Салчев. Ботушите от кожа на лос са руско производство.
Общо въстаническата униформа тежи 19 кг и хич не е лесно да се носи, камо ли с нея да се водят битки.
- Кога обличате реликвата?
- При участието си във възстановки на “боевете” срещу турците на 1 май в Копривщица и Клисура. Тази ще ми е за четвърта година. Ролята ми е на защитник.
На 26 септември миналата година се “сражавах” за освобождението на Етрополе. Имаше казаци, гърмяха топове и пушки, емоцията ни завладя напълно.
Моя съмишленичка във възстановките е най-малката от трите ми дъщери - Мария Магдалена. Четвъртокласничката има собствена униформа с пълно снаряжение и винаги е до мен. Има много отличия за достойно представяне в битките. Надявам се един ден униформата да я краси, досущ като Райна Княгиня. Имаме си и специални знамена с надписа “Свобода или смърт”.
За участие се полага и по някой лев, но никога не съм се възползвал.
Като се върнем от участие, съседите ни посрещат като герои, питат ни за подробности около преминалите исторически събития в Копривщица и Клисура. Обещавам, докато краката ме държат, да участвам във възстановките, защото съм истински българин, потомък на революционер. Подадох документи да стана член на клуб „Традиция”. Да купят униформата ми за 12 хиляди лева напират софиянци, но това никога няма да стане.
Другия повод да облека въстаническата униформа е рожденият ми ден - 27 ноември. С нея посрещам гостите си. Това създава невероятна атмосфера на празника. От този ден пускам мустаци, та до участието ми във възстановките да са достатъчно пораснали и да приличам на войвода. След това ги обръсвам.
- Как въстаническата униформа се появи в изложбата “Реликви от Април ‘1876-а” в музея?
- Родителите на съученички на дъщеря ми Мария Магдалена ми бяха гости на именния ден миналата година. Те се оказаха познати на главната уредничка на музея Пенка Николова. Тя се свърза с нас и така реликвата се оказа в една от витрините в изложбата, временно до 28 април - до закриването на експозицията. Дадох я с малка доза притеснение, но вече съм спокоен, че ще бъде опазена. Защото въстаническата униформа е гордостта на семейството ми. Опазена до днес през всичките 138 години от величавото за българите събитие - Априлското въстание от 1876 година.
Пенка МИХАЙЛОВА
