Искам справедливо наказание за убиеца на Пламена
Не трябва да му се размине и да влезе в психиатрия, вместо в затвора
СЕПТЕМВРИ. "Ще си взема Десислава! Не мога да спя! Не мога да ям! Искам доживотен затвор или смърт за убиеца на дъщеря ми Пламена!" - това заяви пред "Знаме" Деница Атанасова, майка на 7-годишното, пребито до смърт от собствения му баща, момиченце, което издъхна на Великден в Русе.
Във вторник Деница се върна от крайдунавския град, където била на разпит в полицията. Влязла и в жилището, където бившият й съпруг Пламен Петров е пребил жестоко голямата й дъщеря Пламена. Отишла и до моргата, за да я види, но не й позволили да влезе.
"Казаха ми, че сърчицето й се е пръснало, каза през сълзи 26-годишната жена, която има вид на малко момиче. Била е цялата в синини от ритници, точилка…"
Деница научила за смъртта на Пламена от бившия си мъж.
"Обади ми се в неделя вечерта и ми каза, че детето е паднало и си е ударило главичката, глътнала си езика и починало на място, казва майката. Не ми каза истината. 13 часа пътувах с влака до Русе и още толкова на обратно.
Отидох да видя и малката Десислава - тя е в дом "Надежда", но не ме пуснаха. Исках да я гушна.
Не съм ги виждала и двете от лятото на миналата година
Баща им - бившият ми съпруг, не ми даваше достъп до тях, защото не съм плащала редовно издръжката. Пращах по колкото мога, не винаги можех да отделя 120 лева. Безработна съм. Говорех с момичетата по телефона чрез други хора. Непрекъснато ме плашеше със съд.
Не смееше да посяга на мен и децата, докато баща ми беше жив. Но баща ми почина преди четири години. Майка ми и брат ми не искаха да ме виждат, откакто се ожених за този човек.
А той ме пребиваше нонстоп.
За каквото се сетите - че яденето е солено, че не е сготвено правилно, че съм взела 2 лева, за да купя нещо…"
Деница вади и документи от лекари, които удостоверяват поредния побой. Случил се е през 2012-а - година след развода. Тогава събрала смелост да иде на лекар.
"За побоите разказах и пред съда, но решиха да му дадат децата, защото той има жилище, а аз - не, казва жената. Общинско е, но е жилище. И децата биеше, но пак му ги дадоха.
Искам истината! Искам справедливост!
Не искам да му се размине, само защото е освидетелстван! Защото той ме пребиваше и ми казваше, че никой нищо няма да му направи именно поради тази причина.
Ако не го осъдят на доживотен затвор, аз лично ще го затрия! - казва непоколебимо майката. - Той ми отне детенцето - едно от най-скъпите създания за мен! Няма да има милост и пощада за този човек! Няма! От Пламена ми останаха само снимките - гледам и плача. Рожба ми е, раждала съм я. Само аз знам през какво минах с нея в родилното. А той дори пръста си не мърдаше, а само пиеше с приятелите си. Знам, че и после не е работил нищо, харчел е детските и социалните помощи, а децата хранел с остатъци от кофите за боклук.
Това не е просто случай на пребито до смърт от баща си дете. Чудя се що за държава сме?! Какви закони имаме?!
Когато се оплачеш в полицията - те в семейни проблеми не се месят.
Когато стигнеш до съд - дават децата на психично болен. Що за държава сме?! Защо такива закони измислят?! Много бих искала да ми отговорят отгоре - да чуят за тая трагедия, за тая болка и да направят нещо по въпроса!
Искам да си плати за деянието!!! Да лежи в затвора, докато е жив! А не да го пратят в психиатрията и след време да излезе!
Искам да го осъдя да плати и кръвнина за детето си!
Само че не зная на какъв съд ще попадна, не зная какво ще отреди. Защото той може да представи там 99 документа, че е освидетелстван и пак да му се размине! Каня ви на делото!"- изрича жената, загубила 7-годишното си момиченце преди броени дни.
По-малката сестра на Пламена - Десислава, не след дълго ще бъде в прегръдките на майка си.
Деница Атанасова вчера заяви намерението си да поеме грижите за почти четиригодишната си дъщеря. И майката, и мъжът, с когото съжителства, са подписали декларации за това пред Теодора Петрова, началничка на отдел "Закрила на детето" в Септември и социалната работничка Виктория Пипонкова. За срещата със социалните работници Марин - мъжът, с когото Деница живее от една година, дойде в обедната си почивка в работен гащеризон. Той се труди във "Вагоноремонтния завод".
"Ще вземем детето, заяви пред "Знаме" Марин. Не мога да не подкрепям Деница. Да, аз съм човекът, който я върна към живот".
"Марин е единственият човек, който ме подкрепя и разбира, казва през сълзи Деница. Имам си него и детенцето, което ми остана. Докато срещна Марин, имах и други преживявания от лоши по-лоши, които не съм искала да ми се случат. Но са се случили… Отвратително е… И тази трагедия сега…"
Деница Атанасова ще получи подкрепа от социалните служби, за да отглежда дъщеричката си в семейството. Ще бъде регистрирана в Бюрото по труда, тъй като е безработна. Ще й съдействат и в намирането на работа. 26-годишната жена ще ползва услугите на психолог, който да й помогне да излезе от шока от загубата на дъщеря й.
Деница има намерение да завърши средното си образование задочно, защото е с десети клас.
"Никой не ме иска на работа без средно", казва младата жена.
Майката и мъжът, с когото съжителства, живеят под наем. Семейството обаче отскоро е в това жилище, което е обзаведено със стари мебели.
"Купихме си на изплащане някои елуреди, но нямаме креватче, детски дрешки, как да ги помъкна от Русе... Бях внесла на децата си по 100 лева в книжка, толкова можах. Той ме гонеше да ги изтеглим и да му ги дам, не го направих", казва Деница Атанасова.
Бисерка ТРАЙКОВА
