Една наша учителка видя, че това е просто и работещо правило за справяне с блъсканицата по стълбите
ПАЗАРДЖИК. Квартално училище в турския град Бурса силно впечатли началната учителка с над 30-годишен опит Христинка Илкова. Не мога да говоря, че съм впечатлена от училището, ако не кажа първо, че съм впечатлена от Турция. Това сподели пред "Знаме" съгражданката ни, която наскоро беше в южната ни съседка на гости на семейството на сина си. Бях слушала много, но сега видях и с очите си - Турция не спи! Турция работи и строи!
Училището е неголямо, с невисока ограда, с много зелени площи, които са идеално поддържани. Коридорите чисти, озеленени, украсени - приветлива обстановка.
С малко усилия и не много пари може да се направи тази украса.
А тя дава много и на децата, и на всички, влезли в училището. Например от стиропор бяха направили фигурки и ги залепили по стените. Решила съм да го направя и в нашето училище (б.а. основно училище "Любен Каравелов" в Пазарджик). Ние, българите, сме забравили да бъдем инициативни и активни. Първото, което казваме е: "Това няма да стане!". А би трябвало да вярваме, че ще стане!
Другото, което бих искала да приложим, е простичкото, но много практично залепяне на синя и червена стъпка, която да указва посоката на движение по стълбите.
И наистина децата спазват правилото, а не се блъскат както у нас, въпреки че непрекъснато им повтаряме как да се движат. Елементарно и първосигнално, но работещо.
Изключителен професионализъм проявяват турските колеги - всичко изработено от децата е на показ. Непрекъснато правят изложби и често подменят експонатите.
Почерпих идеи как да изработваме предмети от отпадъчна хартия и метал. Как да използване природните материали. В един от моловете видях великолепна изложба на ученици.
Бурса е шестият по големина град с 5 милиона жители.
В Турция, ако цялото семейство работи, живее добре. А там има работа за всички. Синът ми и снаха ми се трудят във фабрика за боядисване на платове. Ако решат да напуснат, веднага могат да започнат на друго място. Поради това работодателите се грижат за работниците си - осигуряват безплатен превоз, облекло и храна. И непрекъснато има текучество, защото хората търсят и намират по-добра работа за по-високо заплащане.
Домовете им са газифицирани. На месец плащат 300 лири (1 лира в момента е 69 стотинки), само водата е отделно. Хранителните стоки са по-качествени и по-евтини. В пъти по-евтини, отколкото у нас, са мебелите, килимите, пердетата…
Турците в Бурса са повече европейци от нас. Само дето забрадените жени са много", сподели началната учителка.
Бисерка ТРАЙКОВА
