В Германия залагат на съхранения капацитет на хората с увреждания, а не на болестта
ПАЗАРДЖИК. Запознаване с германския опит в социалното предприемачество бе целта на посещението на българска делегация в Берлин. Докато социалните предприятия у нас все още са новост, то в Германия те работят успешно от десетилетия и ефектът и за хората в неравностойно положение, и за държавата, респективно данъкоплатеца, е безспорен. В делегацията участваха представителите на 10 общини от страната, сред които беше и Димитрия Церова, директорка на дирекция "Социални дейности " в община Пазарджик. Визитата беше организирана от регионален фонд ИГА, съвместно с техни немски партньори по проект "България и Германия - платформа за иновативни политики и решения за социално включване на лица от различни целеви групи". Целта е да почерпят опит и да тестват в България модели, прилагани в Германия.
Българската група посетила бизнес инкубатор и борса за посредничество за хора с аутизъм.
"Наясно сме колко тежка е интеграцията в обществото на хората с тази диагноза, а в Германия видяхме това на практика. Трябва да отбележа, че ние имаме много по-добра система за работа с аутисти, отколкото в Германия. Защото там набират своите клиенти-аутисти, ако самите те разберат за възможностите от информационните кампании. Докато при нас хората с тази диагноза са познати на системата още от детска възраст и ползват социални услуги.
Но у нас тези хора са обречени. Не могат да се интегрират, нямат работа, защото никой няма да ги наеме. А там са уловили спецификата на това заболяване.
- аутистите са изключително внимателни и се съсредоточават в детайлите на това, което правят. Организацията е сключила договор за работа с една от най-големите компании за мобилни телефонни услуги в Германия "Водафон". При машинното производство се получават дефектни детайли. Хората с аутизъм обаче са в състояние да установяват дори най-малката грешка в детайлите. За тях, разбира се, са осигурени подходящи условия за работа - не е шумно, по двама-трима са в една стая…
Впечатлена съм от мандрата за биопродукти "Лобеталер био".
В цеха неправителствена организация е наела хора с различни увреждания - интелектуални, психически, физически. Произвеждат кисело мляко, сирене и кашкавал. Сред тях имаше и хора със синдрома на Даун.
Бяхме в кафене в центъра на Берлин, в което работят хора с умствена изостаналост и психически заболявания. Те правят кафето, те сервират, те смятат сметките, разбира се с подкрепата на неправителствена организация.
Бяхме и в оранжерия, разположена на 12 декара, в която хора с увреждания произвеждат цветя, които продават в цяла Германия. Съхраняват палми на частни лица, имат стол за хранене, издават списание. Там имаше и лекари, които се грижат за здравето им. Тази мащабна организация за хора с увреждания беше затворила кръга - спечеленото се разпределя за заплати на работещите болни.
Интересно социално предприятие е и кухнята-ресторант за имигранти.
Местна организация е наела помещение от общината, а храната се приготвя от хора, които са абсолютни аутсайдери - нямат право на работа, някои дори документи нямат. Участват в конкурси за доставка на детски градини и социални заведения. Печеливше е предприятието".
Ценни напътствия как да се изгради стратегия за проучване на потребностите, как да се промени законодателството, как да се определят целевите групи при разкриване на социално предприятие българската делегация получила от
проф. Харолд Криста, преподавател по социален мениджмънт в Дрезденския университе.
"Разясни ни нормативната база в Германия за хората с увреждания - там няма вариант, в който човек с увреждане да не бъде проучен какъв вид труд може да полага. След това го обучават и той се включва най-напред в социалните предприятия, а после в други обучения, за да се повишават неговите възможности и конкурентоспособност.
В Германия се залага на съхранения капацитет, а не на болестта и степента на увреждане.
Там само 20 процента от доходите на хората с увреждания са помощ от държавата, останалите 80 на сто са от труд. А не като при нас - имам ТЕЛК и получавам помощи до живот. Там работата е в основата на доходите на хората с увреждания. Видях с очите си момчета в инвалидни колички, които се трудят по 7 часа на ден. И печелят по 2000 евро на месец от труд."
За да бъдат разкрити социални предприятия и у нас, са наложителни законодателни промени.
"Ако за тези организации нямат облекчения, то те ще са поставени на равно с всички останали фирми и няма да са конкурентоспособни, поясни Димитрия Церова. Предстоят работни срещи по този въпрос, промяната трябва да стане час по-скоро, имаме и инициативата, и желанието. В Решение 43 на МС като приоритет в плана за действие по социална политика 2014-2015 е повишаването на осведомеността относно същността и функционирането на социалните предприятия."
Бисерка ТРАЙКОВА
