Историята е и в пожълтелите издания, които днес са особено актуални
ПАЗАРДЖИК. Докато на североизток от нас евакуират посолството на Украйна в Москва, наши съграждани с афинитет към геополитиката и историята извадиха наяве любопитно четиво по повод случващото се в Украйна. В Пазарджик колекционери пазят първата статия по въпроса, превеждана у нас и благодарение на това запазена, от която българският читател научава за "болната тема на славянството - украинският национализъм и въпросът за "самостийна (самостоятелна, б. р.) Украйна".
Изданието от 1926 година е в книжка първа на "Славянска библиотека", която пък е част от периодиката на "Славянското дружество в България".
Това е закономерно, защото от началото на 20-те години украинската национална идея бива изтупана от прахта и плъзва в Украйна, която току-що се е вляла в новото държавно обединение - СССР. В районите със смесено население е предприета широка кампания на украинизация, създадена е масирана образователна система, базирана на украинския език, национализмът набира скорост… (Нещо подобно на опитите у нас за създаване на македонска нация след 1946 г., б. р.) Близо 100 години по-късно ситуацията сякаш е продължение на вчерашния ден, казват наблюдатели на случващото се в Крим и Украйна.
Автор на статията "Към въпроса за самостийна Украйна" е д-р Никола Бобчев, а тя е прелюдия към втората статия с автор професор Петър Богаевски, към него момент е преподавател в Софийския университет.
и поддиректор на Балканския близкоизточен институт, както е официалното наименование на т. нар. Свободен университет, който пък е предтеча на УНСС.
В книжката за първи път у нас стават достояние обтегнатите отношения между украинци и руснаци, наричани презрително "москали" от жителите на Малорусия, говори се за демагогските лозунги на новата власт в новосформирания СССР, които наливат вода в мелницата на националистите в Киев и Харков.
Това е доказателство, че нищо в историята не се случва случайно.
А е закономерност от многобройни фактори, които назряват до даден момент, коментират наши съграждани.
Никола Бобчев прави разделението между умерени и по-крайни украински националисти в движението "Самостийна Украйна", доводите на които са не само езикови и етнографски, а и въз основа на договора от Переясляв от 1654-а, когато е станало присъединяването на Малорусия към Московското царство на "москалите". Именно Переяславският договор е обект на статията на проф. Богаевски, който се противопоставя на дотогавашните схващания, че договорът е представлявал насилствен анекс, военна уния или пък форма на васалитет.
Целта на издателите е ясна - да заздравяват славянството с тази книжка.
Затова и според бъдещия ректор на Свободния университет Богаевски, в случая по-скоро става дума за доброволно присъединение, за възсъединение на сродни части от една земя. Богаевски е известен руски учен и преди това е преподавал в Киевския университет. Статията му е взета от сборник, който е "единствената работа" на т. нар. Одеска подготвителна комисия по националните дела, работата на която е била осуетена след предприетата нова линия на Съветите непосредствено след октомври 1917-а - пълно самоопределение на национален принцип, дори до степен на пълно отделяне от Руската империя. По същото време, когато излиза книжката у нас, съветското правителство тръгва в другата посока и започва да се стреми към отнемане на относителната автономия на Украйна. Поставеният начело на комунистическата партия през 1925-а Лазар Каганович поетапно отстранява от управлението най-видните привърженици на украинизацията, а особено силна е чистката в началото на 30-те…
Историята е и в старите книжки, а пожълтялото издание в момента се чете, минавайки от ръка на ръка, още повече, обемът му е 36 страници малък формат.
Тодор ГРОЗДЕВ
