ПЛОВДИВ. 23-годишната Десислава Иванова, бивша възпитаничка на дом „Васил Петлешков” в Брацигово, е от Карлово. Завършила е езиковата гимназия „Бертолт Брехт” в паралелката по английски език през 2009-а. Същата година е приета за студентка по специалността „Специална педагогика”. В момента учи магистратура на тема „Иновационни технологии на предучилищното образование” - начален етап на СОУ.
За това как девойка от социален дом сбъдва мечтите си, наша репортерка разговаря с Десислава Иванова.
- Деси, как преминаха годините Ви в брациговския дом?
- Пазя най-добри чувства за директорката на дома Костадинка Найденова и на всички, които ми помогнаха. Трите години - 10, 11 и 12 клас там преминаха безгрижно. Получих подкрепа и много топлина, за да съм това, което съм сега. Чрез страниците на вестника изразявам обичта си и благодарността към милите хора от дома.
До езиковата гимназия „Бертолт Брехт” в Пазарджик пътувах всеки ден, но това не ми пречеше да подготвям уроците си. Свободно ползвам английски език, справям се и с втория език - немският.
- Сама ли избра специалността „Специална педагогика” в Пловдивския университет?
- Аз самата пораснах в социален дом, осъзнах, че няма по-добро от това да помагаш на деца, които имат проблеми. Да ги ограмотяваш и обучаваш, да се стараеш да не се чувстват различни. Тези момичета и момчета имат право да живеят като всички нас и да са щастливи.
- Магистратурата по ”Иновационни технологии на предучилищното образование” допълва ли основната Ви професия?
- Донякъде да. Иначе от малка си мечтая да стана детска учителка. Малчуганите зареждат с положителна енергия, даряват много радост и усмивки. Тенденцията днес е приобщаване на момичета и момчета с проблеми в средата на здравите деца. Надявам се след края
на магистратурата да обучавам и възпитавам малките, които предстоят да постъпят в първи клас.
- Със сигурност не е лесно да си далече от най-близките си хора?
- Така е. Но когато човек има цели, които иска да постигне на всяка цена, трудностите по-лесно се преодоляват. Подкрепят ме добри хора.
По време на следването си четири години живеех в общежитие срещу минимална такса. Сега съм на квартира, която мога да си плащам, защото работя. С близките си поддържам връзка, но помощта от тях е не голяма.
- Къде работите?
- В дом за деца на половин ден. Там се чувствам пълноценна, че мога да помагам на момичета и момчета, защото и аз съм била една от тях. Те правят деня ми емоционален, забавен и различен. Давам цялата си енергия да им вдъхна кураж и вяра в собствените им сили сами да се справят в живота.
- Имате ли приятели?
- Повечето са от студентските среди. Приятелят ми Филип учи в Техническия университет в Пловдив. Мой съгражданин е и заедно сме щастливи. Най-обичаме да се разхождаме из красивия град под тепетата. Скъпи развлечения не можем да си позволим. Но със сигурност не скучаем.
- Връщате ли се в дома в Брацигово?
- Поне два пъти в годината им гостувам. Харесвам града и спомените, свързани с него. Най-обичам да си говоря с г-жа Костадинка Найденова, сега директорка на Комплекса за социални услуги за деца и семейства. Тя търпеливо ме изслушва и ми помага със съвети. Имам нужда от обичта и вниманието й към мен. Ще продължаваме да се чуваме и виждаме.
Пенка МИХАЙЛОВА
