Прокуратурата: Структурите на салафитите функционират и сега

ПАЗАРДЖИК. След адвокатите на 13-те подсъдими по делото "Ал-Уакф ал-ислами" и прокуратурата протестира присъдите, въпреки че на пръв поглед съдия Ивета Парпулова удовлетвори искането на прокурор Недялка Попова - ефективна присъда за осъждания и преди Ахмед Муса Ахмед, условни присъди за уличения в ръководство на организацията и неговата дясна ръка, и глоби за останалите.

"И глобите, и условните присъди, и ефективната, са занижени. Ахмед Муса Ахмед е обвинен в три пункта. Два от тях предвиждат до 3 години, а третият - до 4 години. Съдът го наказа само с една година, което е твърде малко", казва прокурор Попова.

И без прокурорския протест е ясно, че делото продължава в Апелативния съд, но наред с първичния въпрос - виновни ли са наистина тези 13 човека и дали някой не изпълнява поръчка, не можем да не си зададем и другия. "Какво ще промени делото, в случай че са виновни?"

Дни след присъдите, произнесени по "първото по рода си дело", както го кръстиха журналистите, в публичното пространство се вдигна врява, че това е поръчково дело, а осъдените са наказани заради свободното изповядване на религията си. Че това е атака срещу цялата мюсюлманска общност и прилича на нов възродителен процес. В този дух бяха думите и на подсъдимите, и на адвокатите им и по време на делото, и след като чуха наказанията. "Не може човек да бъде съден заради изповядването на дадена религия", каза пред журналисти по-късно адвокат Ина Лулчева, която е защитник по делото. Като хор в древногръцка трагедия в същия дух това се припяваше пред всеки изпречил се микрофон и от редови мюсюлмани, поддържащи подсъдимите, и от служители на Главното мюфтийство.

Според адвокат Лулчева, идеологията, като добре организирана система от възгледи и идеи, характерни за определена група или класа от хора, изразяващи нейните интереси, е присъща изключително на политическите партии, но не и в този съдебен процес.

Според прокуратурата, идеологията тук е налице, въпреки че има неприязън към всякакъв партиен живот. "И експертите говорят, че тук става дума за идеология, т.е. не за вероизповедание, а за замяна на идеи и възгледи за устройството на обществото, казва прокурор Попова. Всеки, който има идеи и стремеж да промени света, е съпричастен на идеология. Организацията на подсъдимите има своите идеи и цели, които посочихме. Както и методите, и документите, представляващи програмите на организацията за 2008 и 2009 година, отчетите и гласните доказателства на свидетелите. Искат шериатска държава след промяната на формата на управление и върховенството на закона. По-голямата част от подсъдимите са професионални проповедници и се занимават официално с религиозна агитационна дейност от името на Главното мюфтийство, а тази официална дейност спомага прокарване целите на организацията. Дейността им не е стихийна и "на парче", а "планова и организирана", опонира обвинителката.

Структурите функционират и сега подчертава тя по повод изградената система от фондации по време на проповедническата дейност на подсъдимите.

Подсъдимият Неджми Дъбов е открил сдружение "Център за опознаване на исляма" и според него, то е прекратило дейността си. Съдебно решение за прекратяване на дейността няма. В системата "Делфи" статусът на  сдружението показва, че е действащо. Същото важи и за фондация "Искра", ръководена от подсъдимата учителка Найме Горелска, за фондация  "Вяра", ръководена от подсъдимия Али Ибрахим Ходжа, и за сдружението "Съюз на мюсюлманите в България", ръководено от Али Хайраддин, за създаването на който "Знаме" първи писа.

В хода на процеса експертите Евстатиев и Дюлгеров (единствените, на които не бе искан отвод от защитата) заявиха в заключението си, че изследваната от тях религиозна литература и другите писмени материали доказват обвързаност с уахабитския салафизъм.

И че установяват действия по посока разгръщане на религиозна агитационна дейност и разпространението  на този тип ислям в България. Защитата разгърна стратегията си и в посока на доказване, че салафизмът е изповядване на ислям, което е религия в чист вид и нищо повече. Съдът обаче не прие тази теза. А и самите експерти посочиха, че салафитският вид ислям вече е придобил подчертано политически характеристики, както и, че призивът „дауа” не е свързан просто с изпълнението на едно чисто религиозно задължение, а е политическа стратегия за изпълняване на определени организационни цели. Подобно заключение - за връзка със салафитски уахабизъм, имаше и преподавател-експерт от Висшия ислямски институт, който преведе 9 текста от турски, принадлежали на Ахмед Муса Ахмед. Именно заради уахабизма Самият Ахмед бе изправен пред съда през ноември 2004-а година. Ако си го спомним и направим връзка със сегашното дело, може да "навържем" някои детайли по цялостната картина.

Тогава 29-годишният Ахмед Муса Ахмед обвинен и осъден на 3 години условно и глобен с 1000 лева, най-общо казано, за ИДЕОЛОГИЯ, проповядвана от май 2001-а до март 2003-а (запознал се с идеите на забранената Кьолнска секта - уличена и във връзки с "Ал Кайда", според разследващите, докато бил на гурбет). Първото - че е проповядвал в България насилствено изменение на установения от Конституцията обществен и държавен строй (чл. 108, ал. 1 от НК). Второто - за опетняване на националния флаг (чл. 108, ал. 2). Третото - подбуждане на расова омраза и ръководене на група (чл. 162). Четвъртото - проповядване на омраза на религиозна основа (чл. 164). Ахмед се призна за виновен още при влизането на делото в съда (председател на съдебния състав тогава бе също Ивета Парпулова).
"Знаме" писа първи за разследването на регионално звено "Сигурност" далеч преди изготвянето на обвинителния акт. За побитото на джамията в  Чирпан зелено знаме с меча и надписа на арабски "Халифат".

В съдебната зала районният мюфтия за Чирпан Паик Мурад от Хасково не си спомни през шестте месеца, през които Ахмед бил имам в града, да е имало нещо нередно (това да ви напомня за нещо по-скорошно?). "Гяурското знаме е бяло, зелено, червено, а нашето е зелено с надпис "Селямет - халифатска ислямска шериатска държава". "Да прокълне Аллах юдеите и християните и от нас душманите на исляма да си го получат". "Ще се обединим и ще преминем в действие и дай Боже, още на следващия Курбан Байрам това знаме да се развее над джамията "Света София" в Истанбул". Това са изречения, приписвани на Ахмед, а съдът бе убеден в това, докато изслушваше свидетели и гледаше видеозаписи на даваните от Ахмед курбани, на които подава торбички с мръвки на малки момчета, милва ги и ги нарича "джахиди". За плащане на данък "джизие" от тези, които не приемат исляма, за негласуване и бойкотиране на светския и политическия живот. Според прокурор Васил Малинов, завършилият училището за имами в Сърница Ахмед готвел и бойно ислямистко формирование на българска почва.

Тогавашният районен мюфтия на София Али Хайраддин (сега той е подсъдим по "Ал-Уакф ал-ислами", а на свой ред други духовници на Главно мюфтийство го защитаваха) заяви в съда, че "гяур" е русизъм, но не е обида, ако се каже за неверник. Че "джихад" е усилие в името на Аллаха против злото, а флагът на уахабитите в Пазарджик бил флагът на Саудитска Арабия, но с надпис "Халифат девлети" ("Халифатска държава"), който го има във всяка джамия. На аудиторията стана ясно, че Хайраддин симпатизира на Ахмед, а за част от слушателите тези думи приличаха на обикновено замазване.

Адвокат на Ахмед и тогава бе Хари Харалампиев.

Защитната му теза бе, че клиентът му е невменяем и е попаднал под фаталното влияние на Муамер Йешелкурт и други хора, "изповядващи по неправоверен начин исляма, от които е бил икономически зависим". Петорна психиатрично-психологична експертиза се произнесе, че Ахмед страда от частична шизофрения, но може да носи отговорност за постъпките си. А по време на проповедите е бил напълно здрав. Другият му защитник, адвокат Малин Комсийски, наблегна на тезата, че видеозаписите не са годно доказателствено средство (един от тях, от Германия, не бе признат от съда, защото не бе събрано по реда на НПК).

"Да", каза тогава Ахмед на въпроса на съдия Парпулова дали е осъзнал, че трябва не да тълкува, а само да проповядва исляма. И помоли да не влиза в затвора.

Тази реминисценция отпреди почти 10 години само илюстрира слабостта на държавата пред подобни верски процеси (не съдебни, а обществени). За това време нито някой е анализирал сериозно причините, поради които семената на салафизма са покълнали в неграмотното бедно ромско население, камо ли да е предложил ефикасно противодействие срещу покълването им - в религиозен, културен, социален или дори силов аспект - да речем с промяна на законодателството в насока на по-строги наказания, поне дотолкова, че да позволяват следващия път доказателствените средства да се събират по реда на НПК (заради ниския праг СРС при такова работно обвинение са забранени).

Също и мъжете с широки панталони и дълги бради. От ден на ден числото им се умножаваше, проповедите събираха нови слушатели, които имаха достатъчно време да се превърнат от безверници, изкушени по класическия начин - било с пари, или с ораторско майсторство, във фанатични следовници на Мохамед. През това време държавата чакаше да мине десетилетката, за да се търкули следващото дело към съда и да лекува следствието вместо първопричината с наказания, които носят повече дивиденти на наказаните, отколкото изпълняват основната си функция. Десет години са и много, и малко. Със сигурност за това време брадатите хора в квартал "Изток" свършиха много, а държавата - малко, да не кажем, нищо. Всеки сам може да си направи изводите. Така, както всеки е свободен да изповядва вярата си, без да пречи на другите.

Въпросът е какво ли ще бъде дереджето през 2024-а?