Боян Ангелов е носител на Националната награда за литературна критика "Нешо Бончев". Предложението на клуба на носителите на наградата бе прието в сряда от ръководството на община Панагюрище. Отличието ще бъде връчено на 27 март от 18 часа.
Боян Ангелов е роден в Панагюрище. Завършил е философия и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, валдорфска педагогика и социална психология в Швейцария. Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания към БАН със защитен докторат. Председател е на Българо-швейцарската академия за художествени науки и на фондация „Читалище 1870”. От началото на 2013 година е директор на издателство „Български писател”. Автор е на 18 поетични книги и на книги с историко-философска и литературно-критическа насоченост, съставител на енциклопедии и поетични антологии. Негови поетични творби са превеждани на различни езици: руски, украински, испански, италиански, японски, арабски, полски, хинди и др. Превежда от немски, френски, руски и гръцки. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.
По телефона вчера Боян Ангелов бе любезен да отговори на нашите въпроси.
- Г-н Ангелов, какво е за Вас наградата „Нешо Бончев”?
- За мен тази награда е нещо много важно, много ценно. Може би най-ценното за живота ми. Защото аз съм панагюрец, завършил съм гимназия "Нешо Бончев", бил съм учител в нея. А Нешо Бончев е личност, която може да бъде еталон за възрожденец, за революционер, за просветител, преди всичко като основоположник на литературната критика в България.
- Днешните литературни критици на какво могат да се поучат от този възрожденски деятел?
- Те трябва да се научат на справедливост, преди всичко на това, че трябва най-напред да погледнат родината си, българското, а не да възхваляват чуждото, да правят чуждопоклонничество.
Нешо Бончев е човек, който превежда колосите на световната литература, превежда антични автори, превежда „Илиада” на Омир, Сервантес, Данте, Шилер, Гогол. Това е човек с огромен интелектуален капацитет и той осъзнавал, че ние наистина трябва да взимаме най-ценното от чуждите автори, а не някакви второстепенни и третостепенни автори да възхваляваме до небето. Имам чувството, че ние сме свикнали всеки, който дойде отвън, да го смятаме за световна знаменитост. Не трябва да забравяме, че в България живеят много талантливи български писатели. И съвременната литературна критика трябва да им отдаде нужното внимание.
- А не Ви ли се струва, че перото на литературната критика е закърняло днес?
- Перото на литературната критика е закърняло, защото останаха доста малко литературни критици, които отстояват своите позиции. Когато се говори за България, се говори под сурдинка. Ставаме все повече глобалисти и гледаме все на Запад, Изток, Север, Юг, а не гледаме към родната си къща, към миналото си, дори към децата си, които са нашето бъдеще.
Дима БОЙЧЕВА
