Овладяхме умишленото запалване на сметището, но самозапалвания ще има, въпросът е да ги сведем до минимум
ПАЗАРДЖИК. Костадин Гешев оглави Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в началото на годината. Роден е през 1972-а в Пазарджик. Завършил е средното си образование в математическата гимназия "Константин Величков", а висшето - в УНСС със специалност "Право". Професионалната му биография започва във "Винтехпром" АД като организатор по договарянето. Член е на борда на директорите на "Винтехпром"АД и "Винпром Инвест"АД в периода 1997-2001г. От 2001-а управлява успешно няколко дружества в различни сектори на частния бизнес, а основната им дейност е била в чужбина.
- Г-н Гешев, на държавна служба сте за първи път. Предизвикателство ли е това за вас?
- Определено е така. За мен е най-интересно дали ще успея да пренеса ефективността от бизнеса в работата в държавната администрация. А аз имам впечатление от работата на администрацията в другите държави - там ефективността е доста по-голяма, а също и доверието между гражданите и институциите. Там за контролните институции гражданите не са потенциални нарушители, а гражданите и бизнесът не виждат в институцията нещо страшно. Целта ми е с общи усилия екологичната обстановка в областта да се подобри.
- Какви мерки прилагате в РИОСВ в тази посока?
- Искам да се похваля и да благодаря на предходните директори, че в екоинспекцията не е имало политически сътресения през годините. Затова над 55 процента от екипа е с 10 години стаж в инспекцията, а над 20 процента са с 20 години стаж тук. Това предполага професионализъм и много добро познаване на проблемите в региона. На тази база можем да си поставим високи цели и амбиции.
- Каква беше първата Ви работа, след като встъпихте в длъжност?
- Анализирах обстановката в региона и мога да кажа, че, макар да е лошо, заради икономическото състояние, в региона нямаме големи промишлени замърсители. Могат да се изброят на пръстите на двете ръце големите предприятия. Основен проблем за екологията на областта е управлението на отпадъците. Това е моят приоритет в работата.
- Кои са сериозните екологични проблеми в региона, които са на дневен ред пред вас?
- Затлачвани и нерешавани в годините са три - сметището на Пазарджик, незаконната сеч в резерват "Купена", която продължава над 20 години, и замърсяването на реките Елшишка и Медетска от хвостохранилища и насипища от затворените мини. Конкретни мерки съм предприел и по трите проблема.
- За сметището какво предприехте?
- От месец и половина положението там е коренно различно. Бях там над 20 пъти, а освен това живея в Радилово и всеки ден минавам покрай него. Установихме причините, поради които се запалваше сметището. Разбрахме, че най-интересен е отпадъкът от пазарджишко предприятие - хартия с метални нишки. Хората, които търсят ценни отпадъци на сметището, умишлено палеха, за да извадят метала. Този отпадък го прехвърлихме към фирма и вече не попада на сметището.
Това няма да реши проблема със самозапалването, защото сметището на Пазарджик е едно от първите в страната с най-високи концентрации на биогаз, който се получава от гниенето на органичните отпадъци. Целта ми е максимално да намалим вредното въздействие до изграждането на първата клетка на регионалното депо. И това е реална цел.
С помощта на кмета на Алеко и на оператора на сметището успях да убедя хората на сметището умишлено запалване да няма. Убедих оператора най-после да започне да изпълнява предписанията ни - в момента обособява зона за отпадъка от "Дуропак Тракия" - хартия и пластмаса в огромни количества. Това отиде ли на склона, задължително се пали. Ако този отпадък и други лесно запалими отпадъци, са в обособената зона и ако контролираме изцяло умишленото запалване, значително ще подобрим положението.
- А незаконната сеч в "Купена" може ли да бъде спряна?
- Това е проблем, който не може да се реши само от една институция. Затова ще инициирам срещи с кмета на Пещера, с Общинския съвет там, с полицията, с Областната управа, Държавното горско стопанство. Всички заедно трябва да пресечем случващото се. Досега е помагала жандармерията, и то в последните години. Но с една акция месечно не се получава. Идеята ми е със сериозна намеса на полицията, и на населението да преодолеем традиции, наложени от години. А за положението в "Купена" и самото население помага - то купува голяма част от незаконно добитите дърва. Парадоксално е и друго - по закон, като хванем нарушител с дърва, не можем да му ги вземем, а ги оставя на територията на резервата. И той се връща на следващия ден да ги прибере. Предстои разговор и с министъра на околната среда и водите за по-кардинални мерки. Не смятам, че е невъзможно този проблем да се реши.
- Възможно ли е замърсяването на реките Елшишка и Медетска да спре?
- Постоянното им замърсяване е вследствие на дренажни води от насипищата и хвостохранилищата, които се стопанисват от държавно дружество "Екомедет". Ние сме му наложили месечна санкция от 4 хиляди лева и това продължава с години. Те плащат, но проблемът си стои. Намерението ми да разговарям с директора на дружеството и да инициирам срещи, на които проблемът да се постави на политическо ниво. С помощта на всички народни представители от региона да се поискат нужните средства от държавата, защото проблемът тук е в парите, които трябва да се поискат от министерството на икономиката. Трябва политическа воля за това, защото по река Елшишка, например, замърсяването с тежки метали е 10 пъти над нормата, а в лагуната надвишава 500 пъти. В река Марица стига много по-малко, но в района на Елшишка има сондажи, от които се напояват земеделски култури.
- Подехте кампания против паленето на стари автомобилни гуми.
- Това е огромен проблем. По него се е работило стереотипно - получаваме сигнал, отиваме и налагаме санкция. Идеята ми е да разясним опасността от това изгаряне. От 100 изгорени гуми се отделят 16.8 кг въглероден окис, 4.8 кг въглеводороди, 1.2 кг фурани и толкова диоксини, като това са изключително канцерогенни вещества. Големият проблем е, че при паленето в оранжерии по-дълго време тези вредни вещества се усвояват и от растенията, и от животните. Така че никой не е застрахован, че няма да погълне тези отрови, макар и гумите да димят далеч от нас.
Ще ви дам следния пример - малка оранжерия се отоплява с изгаряне на гуми. А вие отивате и си купувате домашни домати и краставици, защото са екологично произведени. Така ли е обаче?!
Започваме кампанията сега, защото през пролетта е времето за смяна на зимните гуми и голяма част отиват на боклука. Сега е времето на сланите, а е всеизвестно, че паленето на гуми е един от начините за предпазване на растенията от тях…
- Замервания сочат, че в Пазарджик дишаме изключително замърсен въздух.
- Запрашеността, с оглед на канцерогенните вещества, за които говорихме, е безобидна. По-малкият проблем е самото вдишване на дима било от гумите, било от сметището. Но вредните вещества остават в почвата, оттам във водата, отиват в растенията и в животните…
- А как ще се преборите с манталитета на хората?
- Най-важното е да успеем да ги убедим, че екологията не е запазена марка на екоинспекцията. За да пазим околната среда, трябва огромна част от хората да спазват правилата. А в момента 90 процента, да не кажа 99, не спазваме елементарните неща по отношение на разделното събиране на отпадъците, дори огромна част от хората изобщо не се вълнуват от нерегламентираните сметища. Не осъзнават огромната беда! А фактите са красноречиви - стъклото се разлага в почвата за над 1 милион години, а пластмасовите изделия за над 500 години. А за една година само в България се произвеждат 1 милиард и 200 милиона полиетиленови торбички. От които се рециклират само 2 процента.
- Т.е. от увеличаването на цената на тези торбички на практика ефект няма?
- За мен ефектът се вижда като излезем на пътя - след като няма разделно събиране, след като на депата за твърди битови отпадъци отиват огромна част от торбичките, след като се рециклират едва 2 процента, изводите правете сами.
- А Вие самият в дома си събирате ли разделно отпадъците?
- Откакто съм на тази длъжност - да. Правех го и докато работех в Чехия, както и работниците на фирмата, която управлявах. Част от тях бяха българи и като се върнаха, престанаха. В Чехия и други страни има икономически лостове, които стимулират разделното събиране. Аз не съм компетентен да променям закона, макар че ще споделя моите виждания където трябва. Там отпадъкът се плаща на обем, а не на промили. Колкото повече отпадък отива неразделно събран, толкова таксата е по-голяма.
Разделното събиране означава много спестена енергия, разходи, защото рециклирането на хартия, пластмаси и стъкло е в пъти по-евтино, отколкото производството на нови. А при общото събиране на отпадъка, ние замърсяваме и този, който може да се рециклира.
- Посочихте най-сериозните проблеми, но има някои хронични, с които Вашите предшественици се бореха с години - свинекомплексът в Априлци, например.
- Това е болна тема. Аз не харесвам подхода да си изпълним задълженията в рамките на закона и дотук - т.е. отиваме на проверка, констатираме нарушение, налагаме санкция и така до безкрай. Това не води до никъде. Между другото и за сметището на Пазарджик бяха наложени много санкции и проблемът не бе решен. Затова аз съм на принципа на убеждаването на колкото се може повече хора във вредите за околната среда. Екологията касае всички. Човек може да е много богат, но щастлив ли е като живее в замърсена територия?! Това трябва да се осъзнае!
А и самото законодателство прехвърля огромни задължения на общините. За съжаление, на този етап, екологията не им е на дневен ред. Моята роля е да убеждавам кметовете на общини и населени места, че това са наистина важни проблеми. На първо време резултатите ще са минимални, но след време няма да е така!
Бисерка ТРАЙКОВА
