Майсторите изпили виното, бутилките хвърлили в Яденица
БЕЛОВО. В броя си от вторник разказахме за красивата Павлова къща, която собственикът й Георги Павлов вдигнал за своята снаха белгийка. Градена е в неокласически стил по проект на италиански архитект.
Синът на Георги Павлов, Иван, е един от най-големите винопроизводители в Беловския район. Инвентарът за производството на червения елексир се намирал в приземния етаж (мазе) на къщата с площ от над 120 квадратни метра. Там били подредени
бадемите, линовете и бъчвите, в които се събирали 25 тона вино
Както и подземният тунел със стилажите за съхраняване на бутилираната напитка.
Каква е съдбата на бутилките?
При ремонта на подземното помещение през 1993-а за настаняване на звеното за гражданска защита, работниците се натъкнали на т. нар. глуха стена. Когато я разрушили, пред очите им блеснали стотици бутилки с прастаро червено вино. Мълвата носи, че съдържанието е изпито, а бутилките - хвърлени в река Яденица.
За тази любопитка припомни вчера уредникът на музейната сбирка Любомир Радин. Дали обаче е истина, знаят само тези, които сами са се похвалили. Може и да е така, щом очевидци са разказвали за случилото се във винарната на семейство Павлови.
Още през 1913-а търговецът Иван Павлов публикува специална диплянка, в която рекламира своите вина и лютата ракия. По това време открива огромен винарски склад в центъра на София.
Напитките му достигат до всички краища на България.
В началото на 20 век се появяват и други големи производители на вино, които разчитат на производството на грозде от собствените си лозя. Само в Белово търговците на вино със собствени изби са повече от 30, поясни г-н Радин.
Един от тях е Дамян Г. Дамянов.
През 1945-а той построява най-голямата двуетажна изба, която две години след това работи като частна. Поставените там 10 бадема по 25 тона и 4-ри с по 15 тона събират виното от произведеното от над 400 тона грозде.
Братя Кузманови също притежавали голяма винарна с кладенец вътре. В ледената му вода изстудявали бутилките. Количеството на година надминавало 100 тона.
Ген. Рачо Петров неизостанал от беловските винари. През 1905-а купува 400 декара земя, голяма част от нея засажда с лозя. Съдовете в избата му събирали около 50 тона вино.
Георги Сетин от Мененкьово е другият крупен производител на вино с две изби - едната побирала 19 бадема с по 15 тона, другата - десет бадема с по 10 тона вино.
В съдружие с немската фирма "Гроз" през 1938-а стигнали до производството на 100 тона вино и 12 тона ракия.
Томевата и Бошнаковата фамилии в Белово също са произвеждали и търгували с вино. Не отстъпвали и голямобеловци. Те владеели плодородни земи в землището на Малко Белово и до минералния извор, защото земите край селото са полупланински и не са благоприятни за отглеждане на грозде. Зърната не могат да съберат нужната захарност, необходима за качествено вино. Собственици на лозя в Аканджиево също се славили с червената напитка.
Винопроизводителите от Беловския край продавали своите вина най-вече в Разложко, Неврокопско, селищата в Чепинското корито и в Самоков. Търговците пренасяли виното в продълговати, сплескани бурета, пригодени за товарене върху самара на мулета.
След национализацията през 1947-а бадемите* от Павловата и от други изби са иззети и по-голямата част от тях, както и помпи, машини и друг инвентар, са откарани в Септември при създаването на Винпром-а.
Преди образуването на ТКЗС в Беловския регион засадените с лозя ниви са около 5 хиляди декара.
От тях 3 хиляди декара са притежание на беловци и на голямобеловци, останалите - на мененкьовци. Те освен винени, отглеждали и десертни сортове грозде.
След това в беловското ТКЗС и в ДЗС (държавно земеделско стопанство) лозовите насаждения са занемарени. Колко са декарите сега, е трудно да се каже. Останали са само лозята на най-упоритите винопроизводители, най-вече в Мененкьово, но и там те стават все по-малко", допълни Любомир Радин, уредник на музейната сбирка, поместена в двата етажа на Павловата къща.
Пенка МИХАЙЛОВА
*бадеми - големи съдове за вино
