Ако пациент е лекуван в Пловдив, лекарите в Пазарджик няма как да разберат
Задължителната диспансеризация трябва да се върне
ПАЗАРДЖИК. Трагедията в Лясковец, при която мъж с психични проблеми застреля един полицай и рани други трима, повдигна купища въпроси. За лекарите, включително за местните специалисти, един от най-наболелите е свързан с липсата на национален регистър за психично болните у нас.
- В момента никой в България не знае колко точно са на брой тези хора - обясняват пазарджишки психиатри.
Ако са се лекували в Пловдив например, дори ние няма как да го разберем, не ни ли кажат самите пациенти.
Без регистър е невъзможно да бъдат качествено проследени всички рехоспитализирани или преминалите през някаква терапия - нито по брой, нито как са били лекувани, нито до каква степен са се възстановили. При това сред тях има опасно болни хора - подчертават местните лекари.
На същото мнение са и колегите в страната.
- Проблемът с психично болните, които правят впечатление по улиците, в много от случаите не е в липсата на медицински грижи. Повечето получават такива - казват те. - След като излязат от болницата обаче никой не им осигурява адекватно обслужване.
Липсват служби и добре подготвени екипи, които да продължат да следят какво се случва с тези хора, как се развива състоянието им. А за много от тях дори не е необходим психиатър, а по-скоро социална и психологическа работа.
Припомнено бе, че до 2001-а в страната е била задължителна диспансеризацията, а отмяната й затруднява грижите за психично болните, тъй като лекарите не разполагат с информация за хроничното протичане на заболяванията и с прилаганото лечение. Сега приемането в специализирано заведение става само по желание на болния или със съдебно решение.
Връщането на задължителната диспансеризация би било облекчение и за близките на пациентите. Доста от тях не могат да ходят на работа, не само защото трябва да ги гледат, но и защото трябва да са неотлъчно до тях по 24 часа в денонощието, за да ги контролират.
- Има и нещо друго - допълват психиатрите. - Хиляди българи се лекуват в различни лечебни заведения или са под лекарско наблюдение. Но има и такива, които малко или много, също страдат от психични разстройства, но не предприемат нищо. Държавата трябва да намери начин да се погрижи и за тях.
И то навреме, а не когато попаднат в епицентъра на медийния интерес след поредната драма като тази от петък.
- Създаването на регистър за психичноболните е заложено дори в Закона на здравето, напомнят лекарите в нашия град. Трябва само да се направят 2 наредби. Да, ще струва известна сума пари, но едва ли ще излезе на обществото по-скъпо от живота на убития полицай миналата седмица.
Сред най-често сочените причини за липсата на регистър е конфиденциалността на информацията. Всеки има право да прикрие факта, че страда от тежко разстройство. Над психично болните в България все още тегне стигма. Доста лекари обаче не приемат подобни етични оправдания, когато цената за тях е човешки живот.
Освен това, поясняват, че регистърът може да бъде направен така, че данните в него да служат единствено на медиците и експертите.
А относно финансирането за направата на регистъра, в публичното пространство се появи информация, че страната ни е получила пари за тази цел от отвън, но те не са били похарчени по предназначение. Изказано бе и мнението, че някой печели от сегашното положение, че без регистър съществува възможност за източване на средства от здравеопазването.
Всички тези въпроси се коментират надълго и нашироко след всяка поредна трагедия с участието на психично болен човек. Обикновено обаче общественият интерес затихва в рамките на 2-3 дни и всичко си продължава по старому.
Надеждите са, този път наистина да се предприеме нещо, не само на думи, но и на дела.
- Това няма да върне убития полицай или да излекува раните на постралите му колеги. При това случаят не е единичен. Така обаче ще бъдат предпазени други хора, които в бъдеще могат да се озоват в същата ситуация. Застраховани срещу това няма - казват в заключение медиците.
Лидия КАДИЙСКА
