Бивши военни настояват за паметна плоча за загиналите, които нямат гробове
ПАЗАРДЖИК. Необичайно оживление имаше вчера около паметника на 27-и Чепински полк. Въпреки разкопаните алеи, заради предстоящото облагородяване на района, въпреки ледения вятър, бивши и настоящи военнослужещи и ученици се бяха събрали, за да отбележат Деня на ракетните войски и артилерията - 11 март. Обявен е през 1992-а година, а датата е избрана заради щурма и превземането на Одринската крепост по време на Балканската война.
На пост пред паметника стояха възпитаници на Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт.
Стръкове цветя стискаха в ръка и около двадесетина техни съученици, които имат часове по военна подготовка. Занятията води Любен Царски, старши експерт във военния отдел към община Пазарджик.
"Днешният празник е свързан с една от най-големите победи на българската армия - щурмът и превземането на Одринската крепост, подчерта Любен Царски. Малко са събитията в нашата нова история, за които светът ни е признал. Едно от тях е превземането на Одринската крепост."
Емоционално и с патриотичен заряд бе словото на Любен Царски, който припомни събитията от 1913-а година по време на Балканската война и разказа за героизма на българската армия, проявен при щурма на Одрин, както и за създаването на 27-и Чепински полк.
"Одрин е превзет за 36 часа от българската армия, а светът е шокиран", подчерта Любен Царски и цитира част от заповедта на ген. Георги Вазов към войниците: "… вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец".
След оформянето на алеята около паметника на 27-и Чепински полк се надявам да се превърне в място за поклонение, място за почивка, място за патриотично възпитание. Защото този паметник е може би едно от най-светите места в Пазарджик, поясни Любен Царски, който е и последен началник на артилерията на пазарджишката дивизия, която вече не съществува. И в града, и по селата има много паметни плочи и знаци, но на този паметник са изписани имената на 1614 наши земляци, загинали по време на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война. Написани са по населени места, така че всеки може да прочете имената на свои дядовци, съселяни, съграждани, с които има пълно основание да се гордее. Жалко е, малко млади хора знаят за този паметник, който е направен през 1934-а с пожертвованията на тогавашните офицери и сержанти и гражданите на Пазарджик.”
"Няма по-силни думи на признателност от изписаните на паметника, каза полковник Томанов.
Нека никога не позволяваме пространството около него да бъде накърнено".
Преди да поднесат цветя, военнослужещите и младежите почетоха паметта на загиналите с едноминутно мълчание и падане на колене. Докато бяха свели глави звучеше стихотворението на Иван Вазов "Новото гробище над Сливница".
Развълнувани бивши военнослужещи споделиха идеята
на видно място в Пазарджик да има паметна плоча, на която да бъдат изписани имената и на онези загинали земляци, които не са били в 27-и Чепински полк,
а в много други поделения на българската армия.
"Става дума за хората, които нямат гробове, няма къде на Задушница да им запалим една свещ. Зарити са в братски могили или набързо някъде по фронтовете. Подобни мемориални кътове има на центъра на няколко града у нас, в Монтана и в Троян, например изреждат военните. Усещането е като в църква, като на свято място. А представлява просто плоча, на която са изписани имената на загиналите и населеното място, откъдето са. Това не са лидерите, а онези хора, които са имали куража и силата да създадат семейства и деца, да ги възпитават и отглеждат във времена, които не са били по-леки от днешните. Това е бил техният свят, който се е преобърнал, когато са ги извикали на фронта. Не са се колебали и са се отзовали, когато са ги повикали. Взели са пушката и са отишли на фронта. И немалко от тях са дали живота си. Затова най-малкото, което заслужават, е да знаем и помним имената им. И това е по-важно за живите, за възпитанието на младите".
С издирването на тези имена обаче не може да се нагърби един човек. За да се реализира идеята, трябва да бъде подкрепена от институция.
Бисерка ТРАЙКОВА
