За възможностите за закрила поговорихме с адвокат Тинко Василев
23 случая на домашно насилие са разгледани през миналата година от полицията, съобщиха от областната дирекция в Пазарджик. Най-много са в община Пазарджик - 12, следва община Панагюрище с 5. Останалите са в общините Пещера и Велинград.
Възрастовата граница на жертвите е голяма
- от 85-годишна до 26-годишна.
И в 23-те случая Районният съд е наложил мерки за защита на жертвите.
Въпреки че, според последната официална статистика, всяка четвърта жена в Европа е малтретирана, у нас търсещите закрила и възмездие за терора се броят на пръсти.
- Идват, питат за възможностите и за стъпките, които трябва да предприемат, но обикновено с това въпросът приключва - сочат наблюденията на местни адвокати. - Отношенията в семейството трябва вече да са се изострили до крайност, за да се потърси помощта на полицията или на съда. Макар че се водят дела и за обида, за заплаха, за един-единствен шамар, за бутане, блъскане или хвърлен предмет. Всеки случай е индивидуален, както и реакциите на потърпевшите.
На каква законова защита може да се надява жертвата на домашно насилие? Какво трябва да направи, за да я получи? И колко струва това
от финансова гледна точка
Поговорихме за всичко това с областния координатор на движение ДНЕС адвокат Тинко Василев. Ето какво обясни той пред „Знаме”.
Понятието „домашно насилие” е широко. Включва всеки опит или акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие
Принудителното ограничаване на личния живот, на личната свобода или на личните права също се считат за насилие. От домашно насилие може да пострада и дете, като в този случай за психическо и емоционално насилие се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Агресорът може да е съпруг или бивш съпруг, партньор, с който жертвата живее или е живяла на семейни начала, или от който има деца. Насилникът може също така да е и човек, с когото се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен или в родство по сватовство до трета степен. Родството по сватовство може и да е приключило към момента на насилието. Наборът от роднини е широк, включително
свекър,тъст и други.
Включително настойник, попечител или приемен родител. Или пък лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Правата на пострадалите, мерките за защита и редът за прилагането им се уреждат от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Извършителят носи гражданска, административно-наказателна и наказателна отговорност.
Когато съществува опасност за живота или здравето, жертвата може да подаде молба до МВР за предприемане на мерки, съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи. Полицейските органи предупреждават устно или писмено
лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. В случай на писмено предупреждение, се съставя протокол. При поискване копие от него се предоставя и на жертвата.
Пострадалите от домашно насилие има право да поискат закрила и от съда. Ако актът бъде доказан, ЗЗДН предвижда различни мерки за защита. Най-често налаганите са задължаване на извършителя да се въздържа,
отстраняването му от съвместно обитаваното жилище за срок от 3 до 18 месеца,
забрана да приближава до жертвата (до дома й, местоработата и местата за социални контакти и почивка), при условия, определени от съда и в срок от 3 до 18 месеца.
Друга мярка за защита от домашно насилие е временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия, определени от съда и в срок от 3 до 18 месеца. Това обаче не бива да противоречи на интересите на детето. Агресорът може да бъде задължен да посещава специализирани програми, а жертвите - да бъдат насочени към програми за възстановяване. Във всички случай, с решението си, съдът налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лева.
Пострадалите могат да се обърнат към Районния съд по постоянния или настоящия си адрес. Те сами посочват каква мярка за защита искат. За да заведат дело, не е необходимо да са уведомили полицията или да са си извадили медицински свидетелства за упражнено насилие. И двете стъпки обаче са препоръчителни и имат тежест в съдебната зала.
Молбата до съда трябва да бъде подадена до 1 месец от акта на насилие. Когато съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на жертвата, в срок от 24 часа, магистратите издават
Заповед за незабавна защита.
Тя се връчва на страните. Изпраща се служебно и до районното управление на МВР. Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до приключване на делото, т. е. до издаването на окончателната Заповед за защита или до отказа на съда.
При подаване на молбата жертвата не внася държавна такса. Докаже ли се домашното насилие и издаде ли съдът Заповедта за защита, извършителят дължи таксата по делото, както и останалите разноски.
- за експертизи, за адвокатски възнаграждения и т. н. По закон, минималният размер на адвокатския хонорар е 200 лева.
При отказ на съда да издаде Заповед за защита, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя. Освен ако той не е с увреждания, няма навършени 18 години или не е поставен под запрещение.
Издадената Заповед за защита подлежи на незабавно изпълнение. В противен случай извършителят се задържа от полицейските органи и се уведомява незабавно прокуратурата.
Решението на Районния съд може да бъде обжалвано и от насилника, и от жертвата в Окръжния съд. Решението на Окръжния съд е окончателно. Докато не се произнесе обаче, Заповедта за защита на Районният съд си остава в сила.
Катя ФИЛИПОВА
