ПЕЩЕРА. След изказването на здравната министърка д-р Таня Андреева, че Здравната каса планира да намали парите за лечебните заведения до 20 процента, отново се заговори за лекарски протести. В писмо до медиите от Националната здравноосигурителна каса отрекоха да са изказвали подобно намерение.
Случаи на орязани средства и към момента обаче са налице, твърдят от здравните заведения в страната. Не липсват и други проблеми, а неяснотите са много. Поговорихме за всичко това с шефа на пещерската Многопрофилна болница за активно лечение "Проф. д-р Димитър Ранев" д-р Стоил Апостолов.
- Какви плащания сте получили от Здравната каса от началото на годината, д-р Апостолов?
- Януари ни платиха за извършените дейности през декември. През последния месец на миналата година ни бе спуснат прогнозен бюджет, към който трябваше да се придържаме. Ние обаче го надвишихме. Първоначално си получихме само парите до лимита, но след това направиха проверки и ни преведоха остатъка.
В края на февруари ни изплатиха сумата за свършеното през януари. Прогнозният бюджет беше с 20 процента по-малък, в сравнение със същия месец на 2013-а. И не стига, че бе намален, ами и ни го платиха не на 100, а на 77 процента. Така е не само при нас, но и в другите местни болници, а и в лечебните заведения в цялата страна, доколкото разбирам от разговорите с колегите.
Това е всичко, което мога да кажа относно плащанията на Здравната каса тази година. Нямам повече яснота. Отново работим на лимитирано финансиране. През февруари нямахме прогнозни бюджети, ще видим в края на март какво ще ни бъде заплатено. Без прогнозни бюджети сме и през март.
- Увеличи ли МБАЛ "Проф. д-р Д. Ранев" дейността си през последната година?
- Няма драстично увеличение. Общо взето, имаме постоянен контингент от пациенти, който всяка година преминава през лечебното заведение.
- Едно от нещата, които се обсъждат, е надлимитната дейност да бъде заплащана на по-ниски цени? Какво мислите за този вариант?
- Не го приемам. Всички сме здравноосигурени. Ако се нуждая от медицинска помощ във време, когато лимитът е изчерпан и лекарят или здравното заведение получат по-малко пари за моето лечение и диагностика, кой ще ми гарантира, че качеството им ще е същото като на оказаните преди изчерпването на лимита?! А здравните осигуровки, които ще ми бъдат отдържани, дали ще са по-малко?!
- Заговори се за протести - какви са настроенията по този въпрос сред местното съсловие?
- Аз лично се надявам да не се стига до протести. Но и не може медицинското съсловие да е постоянен заложник на подобна политика в здравеопазването, макар аз лично да не мога да нарека това политика. Обвиняват ни, че сме крадци, че сме източвали касата и какво ли още не.
Нека Здравната каса да сложи във всяко лечебно заведение по един свой служител, който да следи потока, да преценява кой пациент трябва да се приема и кой - не, отговаря ли назначеното лечение на изискванията и т. н.
Нека най-накрая лекарите да бъдат освободено от тези отговорности. Защото в момента те са виновни за всичко. Ако не приемат болен и състоянието му се влоши, ще ги пишат по медиите, ще ги съдят и т. н. Ако го приемат обаче и се окаже, че оказаната му медицинска помощ е извън лимита, тя няма да бъде платена от Здравната каса и лекарят или здравното заведение ще бъдат санкциониран. Да работим или да не работим в крайна сметка?!
- Какво ще се случи с болниците и болните оттук насетне, ако нещо не се промени?
- Настоящата ситуация не е нормална и няма да доведе до нищо добро. Проблемът със специалистите става все по-наболял. Липсват анестезиолози, педиатрите намаляват, недостигат пулмолози, патоанатоми и други тесни специалисти. След 5-10 години просто няма да има кой да ни лекува, защото средната възраст в гилдията в момента е 52-53 години. Това означава, че след десетина години повечето медици ще са пенсионери, а на тяхно място няма кой да застъпи.
По въпроса със специализациите не се прави нищо, освен да се говори. И тази година държавните места са крайно недостатъчно. Малко са и платените. Не може, докато специализира, на лекар да се плащат две минимални работни заплати. А той трябва да плаща на университета. С какво ще живее, особено ако е семеен, ако специализира в друго населено място и т. н. И после се чудим защо младите отиват на Запад. Там нещата не стоят по този начин.
Регулативните стандарти в доболничната помощ продължават да са малко. Джипитата и специалистите ги получават на тримесечие, като на третия месец окачват по вратите на кабинетите си надписи, че направленията са свършили. А на болните не им остава нищо друго, освен да си плащат за лечението от джоба си. Статистиката сочи, че кешовите плащания в здравеопазването стигат на година милиард - милиард и половина. Отделно, на много от тези хора им се удържат здравни вноски. Проблемите са много и не са от тази година. За съжаление, вече станаха хронични.
Лидия КАДИЙСКА
