Делото на Райко Алексиев е много голямо. Да прави в продължение на 10 години вестник и то на много високо равнище не е лесно. Трябва да се гордеем, че има такъв човек в нашата журналистика.
Завършил съм "Журналистика" и дълги години се срамувах от тази професия, защото си беше стъкмистика. Нещо наредено отнякъде, манипулирано, дирижирано. Това разврати хората, които работеха в тази сфера.
Не знам дали съм най-подходящият за тази награда. Тя е много престижна. Много достойни хора преди мен са нейни носители. Учудвам се, че я давате на мен. Минаваше ми през ума да се откажа, защото не я заслужавам. И само заради името на Райко Алексиев не исках да правя такива демонстрации, защото щеше да бъде посегателство. Не знам дали това, което съм създал може да се сравнява с написаното от Райко Алексиев. Къде е Райко Алексиев, къде съм аз?! Това е талант! Голям талант! Аз мога ли да кажа какъв талант съм. И имам ли такъв. Дори и да ми минава през ума, не бива да го казвам.
Сега живеем във време на самохвалство. Всеки излиза и казва: "Аз съм най-добрият!". Ужасно е това. Райко Алексиев никъде не казва, че е много добър. За радост филмите, които са правени по мой сценарий, имат гражданска позиция. Стремял съм се да не правя големи компромиси, правил съм хиляди малки, но в интерес на голямото. Дано съм се опазил. Пазарджик може да се гордее с името на Райко Алексиев.
Дима БОЙЧЕВА
