Проф. Ангел Македонски е роден в Пазарджик. Тръгнал е от детска музикална школа в града, за да стигне до професура в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в София. . Преподава тромпет.
Видяхме го на последния концерт на пазарджишкия симфоничен оркестър, в който солисти бяха двамата му синове, също тромпетисти.
- Макар, че сме приятели, не мога да не се обърна към теб с г-н професоре. Ти си професор, доктор, заместник-декан на инструменталния факултет на Националната музикална академия "Панчо Владигеров", преподавател по тромпет. Как се стига до този връх?
- С много труд, с много постоянство и с мъничко шанс. Особено първите години бяха много трудни, но с упоритост всичко се преодолява-
- Спомняш ли си годините в пазарджишкия симфоничен оркестър. Каква следа оставиха те в тебе?
- Как да не си ги спомням?! Постъпих в него след казармата. Бяха годините, в които симфоничният оркестър се утвърждаваше. Време на ентусиазъм, който гореше във всички нас - съвсем млади, дошли от студентската скамейка, а някои още бяха в академията. Под вещото ръководство на проф. Иван Спасов оркестърът се утвърди като важна културна институция. В ръководството на града имаше желание този оркестър да върви напред и да е един от най-добрите в страната. Макар, че близостта на Пазарджик до Пловдив и София пречеше с конкуренцията си. Но Иван Спасов съумя да ни наложи сред музикалната общественост в страната.
Годините в състава останаха в мене за цял живот. Те ме топлят и до днес. Защото това себеотдаване не се забравя, то е част от мене и сега.
- Защо музиката стана смисълът на твоя живот?
- Това може би е съдба. В рода ми няма изявени музиканти, които да са ме насочили. Но моят баща имаше желание да стана музикант. На времето акордеонът беше модерният инструмент. И нашите ме заведоха за пръв път при учителя с моето име - Ангел Македонски. Той тогава каза на баща ми, че ще направи всичко, за да стана добър музикант. Отнесе се към мене като към син - беше много благосклонен, помагаше ми с голямо желание. И у мен се породи желанието да продължавам напред. Постъпих в пловдивското музикално училище с тромпет. Там също попаднах на добри преподаватели. Така музиката откри пред мен неподозирани хоризонти.
- Как се разви животът ти след това?
- След като завърших музикалното училище, кандидатствах в Софийската музикална академия. Тогава тя се наричаше Държавна музикална консерватория. Завърших я. И постъпих в пазарджишкия симфоничен оркестър. След това станах преподавател по тромпет в Пловдивския музикален институт. И така се разви моята кариера като преподавател, свързана с научна дейност. Разбрах, че това е много, много сериозна професия, която е свързана и с изследователска дейност. Сега съм ръководител на специалността "Тромпет" в инструменталния факултет. Имам клас и в софийското музикално училище. При нас водят съвсем малки деца. Много е интересна работата с тях и в същото време е много трудна, защото трябва не само да им покажеш красотата на музиката, но да направиш така, че те да я почувстват. От това начало зависи как ще се развие по-нататък бъдещият инструменталист.
Българските деца са талантливи. Но сега при нас като количеството са по-малко, кандидатстват по-малко младежи, подборът е по-труден. И работата на преподавателите е по-трудна от преди години.
- Защо насочи към музиката и двамата си синове?
- Не знам дали бих го направил сега, като виждам колко е труден животът на младите музиканти. Те трудно намират реализация в страната ни и бягат навън. Но когато започнах да ги подготвям, бях много уверен в това, което правя. Може би и начинът ми на живот им оказа влияние. Откъснах се рано от семейството си в Пазарджик. По-късно сами отглеждахме децата със съпругата ми. И животът им от детските години бе изпълнен с музика. Живеейки много близо до мен, те сами направиха своя избор. И двамата са тромпетисти. Единият работи в радиооркестъра, а другият в оркестъра на Националната опера и балет.
- Те бяха солисти на последния концерт на пазарджишкия симфоничен оркестър под диригентството на маестро Григор Паликаров. Какво е впечатлението ти от днешния оркестър?
- Отлично. Първо искам да благодаря на маестро Паликаров за програмата на концерта. Видях отново един млад оркестър, ентусиазмът се е запазил. Убеден съм, че съставът е в много добри ръце, нивото му е високо. Силно впечатление ми направи щрайховата група.
Бях и на фестивала "Зимни музикални вечери". Бях приятно изненадан. Искам да благодаря и на ръководството на града. В книжката за фестивала прочетох изказването на кмета на града. Той беше казал, че фестивалът ще го има, докато ни има и нас. Това значи, че ще го има и оркестърът.
- Какво ще пожелаеш на днешните преподаватели в музикалните школи в града, които подготвят бъдещите музиканти?
- Сигурно никак не им е лесно на колегите. В тези времена това е една апостолска дейност. Необходима им е много вяра и ентусиазъм, за да се справят с недоимъка в културата. Желая им много здраве. Искам да им кажа, че винаги могат да ме търсят за консултации, за да може тяхната дейност да се издига на все по-високо ниво.
Дима БОЙЧЕВА
