Местното родолюбиво население записва светла страница в историята на войната и на цялото освободително движение.
Известната Стрелчанска чета, останала в планината година и половина след потушаването на Априлското въстание, се присъединява към руските войски за да помогне за освобождаването на своя изстрадал, но непокорен роден край.Четниците правят да се свържат с руските колони над Карлово и Шипка, но неуспешно. След това на 23 декември 1877 година храбрите средногорски мъже се представят в щаба на генералите Криденер и Дандевил в Златишкото поле. Заедно с освободителните войски те влизат в бащиното си огнище като вестоносци на свободата. Денят е 31 декември 1877 година. „Горските человеци" от Стрелчанската чета довеждат в селото руските освободители -един дивизион казаци начело с полковник Тимирязев.
Неописуем е възторгът, с който ги срещат останалите едва живи стрелчани начело с Ганчо Гелеменов и Димитър Попстайков, който приветства нашите освободители с пламенно слово на чист руски език и с това трогва още повече солдатите и офицерите:
"Братя! Петстотин години българският народ влачи турските окови, много кръв проляхме да се освободим, много жертви дадохме, претърпяхме много мъки, неволи и страдания във въстанието и след него. Но винаги в нас имаше една надежда, която ни крепеше и окриляше. Тази надежда беше Русия! Чакахме ви и ви дочакахме, скъпи братя освободители".
Същия ден в седем часа вечерта полковник Тимирязев изпраща от Стрелча полева записка до полковник Бунаков: „Изпратих разезд към Османово, където по думите на жителите вчера отстъпили 6 табора и 6 планински оръдия. По заповед на ген. Етер свалих пощата в Панагюрище. Чакам заповеди."
На една от запазените стари книги в Стрелча има следната летописна бележка:
"Нека да ни е знайно куга дойдоха русите в Стрелча та ни освободиха от турците на 1877 година, месец декември 31 срещу Нова година на Василовден, стар стил..."
Още преди да влязат руските войски в селото, местните турци и татари избягват до един, за да не се върнат никога повече. Нашите българи сриват до основи джамията, а с нея и спомена за турците и робството.
Руското военно командване назначава за кмет на Стрелча Ганчо Гелеменов, а Димитър Попстайков - за секретар. Из руините запламтяват живите въгленчета на новия свободен живот.
(Зн)
