Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда. Но само в България по стар обичай на Първи март закичваме хора, животни и растения с мартенички.
Белият цвят в мартеницата е пожелание за дълъг живот, а червеният - за здраве и сила. Чрез киченето с мартеници българите бележат края на зимата и началото на пролетта, когато природата се възражда за нов живот.
В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак -
амулет, предпазващ от злите духове.
Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март, ще са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи: “Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба”.
Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето. Според вярването, Баба Марта е стара жена. Тя е куца, затова носи железен бастун. Народните вярвания описват характера й като много непостоянен.
Лесно може да се разсмее, но и да се разплаче.
Като види мартениците обаче, тя цяла грейва, особено се радва на вързаните на деца, моми и невести.
Смята се, че какъвто е 1 март - слънчев или дъждовит, такъв ще е целият месец. Хората вярват, че баба Марта ще влезе само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно, останало от миналата година. Стопанката събира сметеното на двора и пали огън - всички членове на семейството го прескачат. Огънят има предпазно и прочистващо значение - хората ще бъдат здрави през година.
Баба Марта има и много изисквания към хората, които ще види на Първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат.
Тя обича да вижда млади жени и момичета на нейния ден, което означава, че времето ще е хубаво и топло.
Мартеницата се връзва за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Тя се прави от вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Основните цветове са бяло и червено. Конците са усукани заедно. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста, чесън, охлювени черупки, косми от конска грива и т.н... Заедно те правят амулет.
На Първи март всеки трябва да носи мартеница
Особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някои плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници. Има специални места, на които се слагат мартеници - на китките, на врата като огърлица или на дрехите.
Хората носят мартеници за определен период от време.
Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет - цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици - щъркели, лястовици. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво. Мартеницата, носена на китката, трябва да се свали, когато се види летящ щъркел. Ако щъркелът не лети, лятото ще е много мързеливо.
Веднъж свалена, мартеницата губи значението си на амулет.
Това отбелязва една важна стъпка - краят на зимата и преходът към положителните промени. Тази широко разпространена практика на носенето на мартеници и нейното учудващо неотслабващо положение сред българските обичаи се обяснява с вярването в магическите свойства на червения цвят. Парата, сините мъниста, червените конци имат свойството да гонят злите сили, демоните и болестите.
Българите днес не практикуват всички ритуали. Основното от този така богат на ритуали празник е пречупено през призмата на съвремието. Най-въодушевени от този традиционен празник са децата. Те приемат Баба Марта точно както са приели и Дядо Коледа два месеца по-рано, само че получават мартеници вместо подаръци.
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
Вася ГЕРГИНОВА
главна уредничка в Етнографския музей в Пазарджик
