Кои храни ни пазят здрави, разкрива д-р Дарина Ангелова
ПАЗАРДЖИК. По покана на местни млади хора, стремящи към здравословен живот, клиничната диетоложка от Пловдив д-р Дарина Ангелова изнася безплатни лекции в нашия град. В тях тя се опита да даде отговор на въпроса как да съхраним здравето си, докато сме живи.
"Знаме" вече писа за водата, движението, слънцето, чистия въздух, почивката, вредните навици и стреса. Според специалистката, това са седем от осемте най-важни за нашето здраве фактори. Последният, но не и по-значение, е храната. "Нека храната да бъде вашето лекарство!". Тези думи на древния Херодот бяха мото на последната беседа на клиничната диетоложка в Пазарджик.
- Храната влияе не само на физическото, но и на психическото, и на емоционалното ни здраве - обясни д-р Ангелова през "Знаме". - Продуктите, които хранят тялото, хранят и мозъка, а и клетките, които се намират в центровете, отговарящи за нашите емоции и желания. Ето защо трябва да знаем кои храни са добри и ни помагат и да ги ползваме. А вредните, рисковите,
храните, които ни разболяват, трябва да избягваме.
Диетата на третото хилядолетие трябва да е съобразена с времето, в което живеем, и със заобикалящата ни действителност, категорична е специалистката.
- Трябва да се вземат предвид силната замърсеност на почвата, водата и въздуха, както и многото стресове, на които всеки един от нас всекидневно е подложен. Всичко това, съчетано и с различните вредни навици като пушене, алкохол, кафетата, напитките и храните, съдържащи кофеин, ни атакуват постоянно.
За технологичния напредък на съвременното общество също плащаме съответната цена.
Телевизорите, компютрите, телефоните излъчват вредни електромагнитни вълни, които действат доста натоварващо на мозъка и на цялото ни тяло.
Според д-р Ангелова, има 5 групи храни, които съдържат най-нужните и ценни за организма ни съставки - белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, минерали, микроелементи, фитохимикали, ензими. Тях тя съветва да приемаме в оптималните количества, комбинации и пропорции.
Първите две групи са плодовете и зеленчуците, особено когато се консумират в сурово състояние.
- Сготвените зеленчуци, както и плодовете и зеленчуците във вид на сокове, също ни осигуряват необходимите витамини, ензими, фитохимикали. Препоръчва се поне 50 процента от храната в дневното ни меню да е сурова. Освен това, е добре винаги да започваме храненето с нещо сурово - плод, зеленчук или салатка.
При необходимост, особено при тежки заболявания, при увреждане на храносмилателната система, можем да включим и сокове половин час преди хранене. Така ще си доставим истински коктейл от разнообразни витамини, ензими и други много полезни съставки.
Третата група храни включва пълнозърнестите житни растения:
- Тук попада пълнозърнестият хляб, но трябва да се внимава да е истински, защото има доста боядисани хлябове. Истинският може да бъде разпознат по това, че не бухва много и че навсякъде има еднакъв цвят, а не е като кекс с различни примеси от боя. Освен това, той е с по-груба зърнеста структура, не е гладък като белия хляб. Цветът му е много естествен, близък до цвета на пшениченото зрънце.
Истинският пшеничен хляб се изпича по-бавно и по-бавно изгаря. Ако сложите в тостера или във фурната две филийки: една от бял боядисан хляб, а другата - от истински, първата ще се препече и ще изгори по-бързо.
Пълнозърнестият хляб засища повече, не прави запек и от него не се пълнее.
Докато от боядисания човек може да изяде големи количества, без сигнал за стоп.
Сред останалите житни храни, които д-р Ангелова изрежда, са пшеницата, овесените ядки, булгурът, който всъщност представлява натрошена пшеница, качамакът, варената царевица, особено на кочан.
- Магазините за здравословни храни вече предлагат и много хубави зърна от ечемик и ръж - допълва тя. - От пълнозърнесто брашно биха могли да се приготвят вкусни и чудесни на вид соленки и сладки. Сладките може да подобрим със сушени плодове и ядки. И да ги залеем с малко мед отгоре. Възможности за апетитни печива на вид и вкус не липсват.
Четвъртата група е групата на ядките любимите на българите бадеми, орехи, белен слънчоглед, чуждестранните лешници, кашу, шамфъстък, бразилски орехи, които вече без проблем могат да се открият и у нас. Както и тиквеното семе, особено полезно при депресия, тъй като съдейства мощно за образуването на серотонин - хормона на щастието, който липсва при депресивните състояния.
- Ядките са много ценна храна, особено суровите. Богати са на витамин Е. Препоръчвам ги при проблеми със забременяването, при хормонални смущения. Когато пък искаме да качим някой и друг килограм, може да ги ядем в по-големи количества.
В петата група попадат бобовите храни:
- класическият за нашите географски ширини фасул, лещата, грахът, нахутът. Зеленият фасул е изключително полезен при диабет и наднормено тегло.
- Бобовите съдържат най-много белтъчини, но липсва холестеролът, наситените мазнини и токсините на животинската обмяна. В тях ги няма лекарствата и хормоните, които се дават на животните, за да растат по-бързо и да дават повече мляко. Няма я и пикочната киселина. Изобщо болестите в животните отсъстват в бобовите. За сметка на това са богати на витамини от групата Б и на целулоза.
Абсолютен и съвършен заместител са на месото.
То всъщност се приема заради белтъчините и осемте незаменими аминокиселини в него. Установено е обаче, че в соята тези аминокиселини са в същите пропорции. Има ги и в други бобови храни. И когато се съчетаят с подходящите пълнозърнести, се получава съвършеният набор, от който организмът се нуждае.
А защо д-р Ангелова изключва от групите на полезните храни месото, млякото, захарта и продуктите от тях, ще ви разкажем в някой от следващите броеве на "Знаме".
На въпроса за оптималните съотношения в дневното меню, клиничната диетоложка отговаря:
- 20 процента мазнини, 10 процента белтъчини, а останалите 70 процента трябва да са за въглехидратите, които са главният източник на енергия за тялото. Говоря обаче за сложните въглехидрати. От по-простите включвам само меда и то в количества до 40-50 грама дневно. Както и сушените плодове, които са достатъчно сладки, полезни и вкусни. Консумацията на стафиди, сушени смокини, червени боровинки, фурми, сушени кайсии е чудесен избор. Както и на традиционния български ошав с круши, ябълки, сливи и други. Сушените плодове обаче не бива да са захаросвани преди това.
- Добре да се храним 3 пъти на ден, като се стараем между отделните хранения да има 5 часа. Вечерята трябва да е поне 3 часа преди лягане и нека да е най-лекото ядене в дневното ни меню. Да не забравяме правилото: "Закуската изяж сам, обядът раздели с приятелите, а вечерята дай на враговете!".
Съветите на д-р Дарина Ангелова помагат на стотици хора - както здрави, така и тежко болни. Изпитани са и от нея самата, защото към клиничната диетология тя се насочила преди 13 години, когато страдала от тежко заболяване. Оттогава залага на природата и следва стриктно урока на бащата на медицината Хипократ: "Нека храната да бъде вашето лекарство!".
Мария ДЪБОВА
