В моята пиеса има внушение, че поп Кръстю не е виновен, но това е художествена измислица. Отецът не трябва да се оневинява тотално
Писателят Константин Илиев е драматург на пазарджишкия куклено-драматичен театър „Константин Величков”. Тук режисьорите Леон Даниел, Маргарита Младенова, Иван Добчев и самият драматург поставиха пиесите „Музика от Шатровец”, “Нирвана”, „Прозорецът”, „Одисей пътува за Итака” и „Великденско вино”.
На камерна сцена в театъра във вторник Константин Илиев представи новата си книга „Великденско вино и Франкенщайн”. По този повод разговаряхме с драматурга в деня, когато се преклонихме пред паметта на Апостора.
- Г-н Илиев, защо нарекохте новата си книга „Великденско вино и Франкенщайн”? Това са две несъвместими понятия.
- В книгата има една студия, наречена така. В творбата на Мери Шели за Франкенщайн един човек сътворява нещо, което после се обръща срещу него. „Великденско вино” е пиеса с широка популярност. Играна е във всички български театри, а в някои и по два пъти. Харесва се на актьорите и на публиката. Тя има един герой, мое творение, което, като правя аналогия с Франкенщайн, се обръща срещу създателя си.
След тази книга, за която ме питате, започнаха доста дискусии. Появиха се изследвания за Левски, като на Панчовски голямата книга „Последните дни на Левски” и т.н. Това пък даде повод на някои хора да тръгнат към тотално оправдаване на поп Кръстю. Защото няма истински доказателства, че той е предал Апостола, но има силни улики. В този смисъл тези, които застъпват тезата, че отецът няма никаква вина, не се базират на факти и документи, а използват някои неща, които се намират в моята пиеса. Но те не отговарят на действителността, а са художествена измислица. Например в един филм за поп Кръстю, не искам да назовавам името на сценариста, се твърди, че той е бил най-добрият приятел на Левски. Нещо абсолютно невярно. Те всъщност са се познавали доста бегло. В пиесата, обаче е друго. Там свещеникът твърди, че са много близки. Даже му отправя укор във връзка с убийството на слугата. Нещо, което изобщо не е вярно. След това убийство Левски напуска Ловеч и се връща чак през декември.
В пиесата също се споменава за близостта на поп Кръстю с Раковски - те са си пили кафето в Белград. И човек добива впечатлението, че там са разговаряли на равна нога, че са били съратници. Истината е, че той е бил просто слуга. Даже има документ от последно време от Белградския съд, че поп Кръстю е съден от Раковски за кражба.
Героизира се постъпката на младия поп Кръстю, който не е дал цензурирания вариант на „Дунавски лебед” и излиза нецензурирания, който съдържа нападки срещу Русия и навлича големи неприятности на Раковски. Даже спира издаването на вестника. А Русия и Сърбия са поддържали добри дипломатически отношения. Поп Кръстю е загубил цензурирания вариант. Раковски се вбесил и даже се говори, че го е ступал.
Героизира се постъпката на младия поп Кръстю, който не е дал цензурирания вариант на „Дунавски лебед” и излиза нецензурирания, който съдържа нападки срещу Русия и навлича големи неприятности на Раковски. Даже спира издаването на вестника. А Русия и Сърбия са поддържали добри дипломатически отношения. Поп Кръстю е загубил цензурирания вариант. Раковски се вбесил и даже се говори, че го е ступал.
Във „Велинденско вино” има покаяние на поп Кръстю. Но в действителност няма такова нещо. Така че има разлика между литературния герой и историческата фигура. И в тази студия „Великденско вино и Франкенщайн” аз изяснявам тези неща. Тя е базирана на факти и документи. В нея има приложени бележки за всяко твърдение.
- Понеже днес отбелязваме паметта на Левски във връзка със 141 години от неговата гибел, да Ви попитам: има ли документи, които пряко говорят, че Левски е бил предаден?
- Документи няма и не може и да има. Не са намерени и в турските архиви. Намерена е само една шифрована телеграма на Мазхар паша до ловешкия каймаканин, в която поп Кръстю е наречен мухбир, което значи доносник. Има различни тълкувания на тази дума, но както и да го превеждаш, пак е това. Може да бъде осведомител, може да бъде кореспондент, макар че кореспондент за това време е смешно. В телеграмата не се споменава името на Левски. Така че в този смисъл няма документ. Но нещо много сериозно има. В последното писмо на Левски до ловешкия комитет се казва: „Страхувам се да дойда в града, подозирам предателство…Ако на това се отречете, и всеки от вас каже „ не знам”, то да знаете, че аз знам и ще ви го покажа да видите кой е”. Нещо подобно, казано от Левски, тежи много. Защото той явно е имал подозрение, даже е знаел за кой човек става дума. Като се има предвид, че първите хора на ловешкия революционен комитет са били затворени в София, други - във Влашко, остава поп Кръстю. Така че има сериозни улики, но така, както стоят нещата, те най-добре да бъдат оставени дотук. Защото толкова са документите. Всичко останало е спекулация.
- Значи сте скептик по отношение на това, че истината за предателството на Левски ще излезе някога наяве?
- Да, в известен смисъл съм скептик. Ако излезе нещо, то трябва да се очаква това да стане от турските архиви.
- Ще цитирам едни Ваши думи : „Искам да оправдая присъствието си в българския театър. Аз не пиша чалга - драматургия”. „Великденско вино” оправдава ли Вашето присъствие в българската драматургия?
- Когато написах пиесата през 1979-а, понятието „чалга” в театъра го нямаше. Имаше много трудности в театъра, но чалга-театър не се въртеше.
- Макар че минаха две години от премиерата на „Великденско вино”, на която Вие бяхте режисьор, доволен ли сте от това, което се получи?
- Много съм доволен и от двамата актьори - Димитър Терзиев и Гроздан Даскалов, ангажирани в пиесата. Димитър Терзиев получи награда за ролята на поп Кръстю от фестивала на малките театрални форми във Враца. Той е на нивото на най-добрите изпълнители - Георги Миладинов, Велко Кънев, Никола Пашов… Изключително добро постижение.
Дима БОЙЧЕВА
