Местността Свети Харалампий е по-стара от Панагюрище
При своите търсения археологът Димитър Цончев локализира местността Свети Харалампий на 1,5 км от височината Кукла (“Археологически паметници по южните склонове на Панагюрска Средна гора”). На това място, според него, е имало антично селище, за което свидетелства некропол от четири могили. Върху едната от тях “в по-ново време е бил издигнат параклисът Св. Харалампий”.
За същата местност намираме сведения и в спомените на Атанас Захариев - панагюрски краевед, който го включва в списъка на християнските манастирчета и капища, що “са били все някогашни езически капища”. Позовавайки се на етнографа Василий Чолаков, той казва, “че те са съществували преди да дойдат турците”. В тези далечни езически времена по местата, където са се намирали “тепета и ридове, били пренасяни жертви”, пише той, базирайки се на Петър Карапетров (“Материали за описвание града Панагюрище и околните му села”, Средец 1898 г., стр.16.
В народния календар Свети Харалампий е отбелязван като празник в чест на чумата, затова още се нарича Чумин ден. Но под натиска на народното вярване, на
иконите Св. Харалампий е изобразен, че бие чумата
Този черковно-народен празник е отбелязван и в Панагюрище. За неговата стародавност съдим по преданието, дошло до нас, записано от Стойчо Ушев през 2009-а. В него се разказва за двамата братя Георги и Харалампий, които са били лечители. Те са живели в селище, което се намирал в местността Георгьов гроб. През това време Панагюрище не е съществувало. Между двамата възниква крамола, довела до тяхното разделяне. По-малкият Харалампий се преселва в селището, съществувало в местността Св. Харалапмий.
Харалампий е бил по-добрият лечител
от двамата и хората от селището на Георгьов гроб продължавали да го търсят. Освен лечението с билки, той лекувал изкълчени стави.
До късно – 1946-а, на това място се е извършвало поклонение от жителите на целия град. Давал се курбан от варен боб. Голяма пита се освещавала и от нея се е раздавало, за да е медоносна годината.
Всеки поклонник носел пита, намазана с мед, от която се разнасяло, за да бъде здрава годината по пчелите. Това поклонение е провеждано на празника “Св. Харалампий” - 10 февруари.
Ставало е точно на мястото, което сега е обозначено с кръст.
Георги КЕРКЕНЯКОВ
главен уредник в Историческия музей
