Наричат Веско Панталеев-Ешкенази брилянтен цигулар. Бил е солист на Софийската филхармония, Концертгебау оркестър в Амстердам, Лондонския филхармоничен оркестър, Английския камерен оркестър, Симфоничния оркестър на Монте Карло, Симфоничния оркестър на Мексико сити, Холандския филхармоничен оркестър и др. От 2005-а свири редовно в България с Класик ФМ оркестър. А в петък, заедно с пианиста Людмил Ангелов, бяха гости на пазарджишкия международен фестивал „Зимни музикални вечери „Проф. Иван Спасов” с камерен концерт.
Веско Ешкенази беше любезен да отговори на въпросите на наша репортерка.
- Маестро, наричат Ви виртуоз на цигулката. Кой е най-големият комплимент, който сте получавал?
- Най-големият комплимент е, когато чуя, че съм въздействал на публиката така, както бих искал.
- Работите с най-известните оркестри в Европа. Имало ли е случай, когато Ви е било много трудно?
- Да, бих казал - често. Защото е сложно, когато работата ми трябва да е на високо ниво. Понякога закъснява самолет и нямам време да се нахраня и да поспя. Има много трудни моменти, но ги преодолявам.
- Свирите на Гуарнери дел Джазу. Каква е нейната история?
- Гуарнери дел Джазу е цигулката, на която свиря. Тя е от 1738 година. Направена е от майстор в Кремона, Италия. Това може би е един от най-ценните инструменти, който съществува в този момент. Цигулката е изключително запазена, тъй като е била в различни колекции на колекционери, преди да дойде при мен през 2000-а година. Звукът й е изключителен.
- Трудно ли човек се задържа на върха?
- За мене задържането на върха винаги е било изкачване нагоре. В момента, в който застана на едно място, това означава, че вече слизам от него. Трудно е, защото непрекъснато трябва да търся начин да се изкачвам и да правя още по-интересни и различни неща за публиката. Като музикант трябва да преодолявам още повече технически и музикални трудности. И да имам нещо, към което да се стремя.
- За Вас казват, че водите битки за каузи, които на пръв поглед изглеждат загубени. Има ли смисъл за такова нещо?
- Винаги има смисъл. Понякога ме обвиняват, че съм идеалист. Според мен има смисъл да се помогне например на млади музиканти, да им се намерят инструменти. Това правим вече с фондацията “Америка за България”. Организирахме безвъзмездно даване на инструменти на млади музиканти. За мене има смисъл да се помогне на някой в беда, например здравословна. Такива загубени каузи има много и за мене са били най-интересни.
- Как класическата музика да стане по-масова?
- Тя може да стане по-масова, когато се опитаме да покажем на хората, които не са били в залата, какво означава. Това може да се случи, когато правим концертите навън, за да могат повече хора да го чуят и видят. Или концертите, които не са с много скъпи билети и когато хората могат да си позволят да дойдат и да се запознаят с това какво е музиката. Тогава се надявам, че много хора ще се върнат обратно в залата.
- Вие сте гражданин на света. Има ли място, на което казвате „у дома”?
-„У дома” винаги е в България, а вкъщи е в Холандия, защото от 23 години живея и работя там. И мисля, че това никога няма да се промени.
- Какво значи да свириш с най-големите оркестри и да дойдеш на фестивал в един малък провинциален град?
- За мен няма малки и големи градове. Хубаво е, че ми задавате този въпрос, радвам се за него. От известно време имам идеята да свиря на повече места в България, където хората имат нужда да чуят тази музика. Така че за мене е много важно да чуя това, което ми се казва от публиката - аз липсвам на тези места, на които не съм бил. И затова откликвам на желанието на публиката.
Дима БОЙЧЕВА
